“Сенки на Мисълта” от Велемир Димитров, 10-годишен, ученик в четвърти клас

Стихове в проза

Живот
Животът е като извор – избликващ и пресъхващ. Той спира, за да продължи. Смърт не съществува. Животът никога не умира. Изгрява той и се появява, за да изчезне в бездната на времето и да излети към небето на мечтите. Той е сърцето на Безкрая.

Спомен
Всяко нещо, всеки спомен преминава през пламъка на мрака в сърцето ми. След това влиза във вратата на спомените ми и я заключва. В следващия миг той нахлува в мислите ми, за да се затвори в недрата на вечността.

Ураганът на съдбата
Ураганът на Съдбата въвлича всеки в себе си и го пуска, ако Нейно величество разреши. Ако пък тя го хареса, отнася го със себе си – завинаги.
А ураганът не чака – дете или възрастен, млад или стар. Той не подминава никого, пуска, за да се прероди животът, убива, за да върне душата след хиляди години. Той е кръговратът на вечността.

Душа
Бях в свят на магия – тя ме овладя, а сърцето ми крещеше: не, та не! Събудих се в собствения си сън и разбрах, че съм загубил звездите и слънцето. Но с последен блясък в очите пропаднах в пролуката на вечността.
Бях в свят на магия – тя ме овладя, а сърцето ми крещеше: не, та не! Изгубих се в мрака на душата си, но извадих от сърцето си светлина и продължих да живея.

Пълнолуние
Пълнолуние ни огрява. Печал и красота. Облаците светят. Скръбно ни гледа ликът на месеца. Всичко утихва. Луната е тъма и светлина. Времето спира. Последно примигване на звезда носи траурна вест.
Къде са Радостта и Доброто?! Няма ли поне малко милосърдие в сърцата ни? Не се знае, дали тази безкрайна нощ ще свърши и ще видим ли отново слънцето. Нека дадем всичкото добро от сърцата си, за да настъпи утрешният ден.
Ликът на луната се смее зловещо. Дали ще видим радостта, която ще настъпи утре? Или ще видим скръбта, която ще настъпи по време на вечността?

Нека
Съединих се аз с дух и пропаднах в собствената си сянка. Нека всички души се съединят, за да можем да съградим миналото си. Нека всички сърца се съединят, за да продължим бъдещето си. Нека добро се съедини с нас, за да продължим живота си.

Текстът спечели специалната награда за най-млад участник на литературния конкурс “Писането е лудост” в категория “Поезия”. Велемир Димитров е на 10 г. и е в четвърти клас.

ОТ ПРАШИНКАТА НА ДЕНЯ

Знаете ли кой е Радо Чичев?

Радо Чичев е котка, която най-неочаквано един протяжен
следобед започнала да мърка стихове. Какво необичайно поведение за една котка,
отбелязъл нейният собственик Мъри, който бил зодия лъв и затова добре се
разбирали, после се катурнал по гръб и заспал на припек. В слънчевия лъч можело
да се види прашинката на деня, която се спускала към неговия нос и била голяма
и важна колкото кит. Котката Радо Чичев продължила да мърка стихове и да киха,
докато не я надушили някакви глупави хрътки и се опитали да й отхапят опашката.
Говори се, че котката Радо Чичев отвърнала смело на този удар, при което
изгубила единия си мустак. Какво се е случило после, никой не знае. Носят се
слухове, че котката Радо Чичев изчезнала яко дим, като единствено усмивката й
останала да виси във въздуха, други пък твърдят, че от земята излязъл духът на
Емили Дикинсън и я прикоткал, а пък трети, че незнайно как котката се е превърнала
в стихосбирка със заглавие „От прашинката на деня“.

А ако искате да разберете повече, заповядайте:
03 октомври – младежки театър – 21 ч

07 октомври – арт хостел софия – 20 ч

АНДРОГИН: 12.3 ПРОВИДЕЦЪТ

на третия ден ще му напълним джобовете

и ще го захвърлим гол да се дави в градината

защото прикрива зад привидната невинност

тръгнал други да спасява а себе си не може

но нито косъм да не падне от главата му

да го повием в пелените на скръбта

за да се обърне и да спре да хули

истина ви казвам когато нагази

повторно в реката ще се очисти

АНДРОГИН: 12.4 ПОРТАЛЪТ

но защо търсим живия между мъртвите?

този камък е студен и пълен с грях

всеки който го целуне се очиства

след това наново всичко почва:

почвата се трупа а труповете

се напълват с живот от бога

пратен този камък пада в

небето този камък е врата

и пъпна връв

AНДРОГИН: 13. ФУРИОЗО

Неистовият ходи
ходом марш в Содом ходом марш в Гомор раз два раз два раз блудният син не се завръща нивга веч но тогава кой изхлипа в тишината на замлъкналите зали
и кой кажи ми кой остави я съвсем сама с огледалата вкъщи
в тези тъмни векове и средни времена да й врътнеш и да й връчиш ключа на целомъдрените гащи и да я оставиш на доверие съвсем сама не е съвсем типично
защото точно когато си отиваш между краката й започват празниците на града
привършват постите и дворът на двореца ти ще се напълни с люде
и най-отпървом ще я посетят маскирани ковачът и ключарят изчукали затвора от метал излели тайните му входове и кодове
след това и други ще се изредят зажаднели за месо и плът на каторжници и господари отраженията ще се редят в огледалата на дома ти
карнавал и карнивор извратен перверзен ритуал на изкусители и изкусени носорози еднорози и даже други рогоносци рога ще слагат
а неистовият ходи в градината на земните удоволствия неистовият ходи
и докато тя си носи кръста ти няма и да подозираш как се позориш
докато наказваш езичници магьосници еретици вещици и грешници
докато колиш бесиш и сечеш докато усмиряваш демони докато укротяваш и покръстваш варварски жени докато издигаш клади и бесилки и колове с набучени глави докато издивяваш в кръвожадна лудост ти няма и да подозираш
а неистовият ходи и реките потекоха наобратно а неистовият ходи
и два пъти блудният син ще се удави в мандрагори в слухове в отвари и отрови
и тя ще се досети че са я видели огледалата отче огледалата прости й и вси светии неистовият ходи неистовият ходи раз два ези тура
тя се продава и се предава изповядва се и заповядва точно в 8 да я чакат кладите
пред очите на огледалата без прошка проповед и покаяние да я захвърлят в зеницата да я очистят от позорната обвивка на срама ходом марш
вината вината смеят се огледалата изплъзваме се свличаме тялото
влизаме в пустотата сине въртим въртим колелото на истината