Катедралата на тялото, тялото на сянката

105383005_10220732237689003_6210806744331716161_n

Катедралата на тялото, тялото на сянката” е четвърти сборник с поезия на Ясен Василев след “Сляп виси безкрая” (2009, изд. Хермес, награда за дебютен ръкопис; онлайн версия: Литературен клуб), “Андрогин”(2011, изд. Пергамент, литературна награда на Шуменския университет; онлайн версия: Литературен клуб) и “#lonelinessindex” (2015, само онлайн версия: Литературен клуб). Сборникът съдържа текстове, писани в периода 2015 и 2020, разделени в две части, които продължават и преработват част от темите от предишните книги, но тръгват и в нова посока. Повлияни от текстове на съвременни автори като Марина Грижинич, Хито Щайрел, Бет Бахман, Ахиле Мбембе, Марк Фишър, Мортен Шпонгберг и други, поетичните текстове се отказват от самоизразяването, елиминират красотата на поетичния език и ги заместват с груба и сурова образност, свързана с множеството кризи на глобалния свят, в който живеем.

Катедралата на тялото, тялото на сянката” се реализира с подкрепата на Столична община, по инициативата „Солидарност в културата”. #Солидарност_В_Културата Редактор на книгата е Иван Димитров. Снимката е на Владимир Груев.

Цялата книга е публикувана в Литературен клуб и може да се чете тук със свободен достъп. 

АНДРОГИН: 4 ЧАСОВНИКЪТ

някога тук словото ставаше плът

а сега страхът ни вкаменява

 

 

тик так тик тик

стрелките спряха точно в девет

тик так тик тик

клепачът ти трептеше

тик так тик тик

нервен тик

тик так тик тик

нервите опънати като стрелки

тик так тик тик

до крайност и до скъсване

тик так тик тик

на кръста точно в девет

тик так тик тик

когато винаги стрелките циклят

тик так тик тик

някакво нещастие предстои в къщата

тик так тик тик

не е спряло времето защото знаеш време няма

само илюзия за ритмичното отмерване

което лъже че вървим напред че се случва нещо

поддържа крехката заблуда че се движим

а не висим в нищото замръзнали и спрели тик так тик тик

АНДРОГИН: 12.2 ПРИЧАСТЕНИЯТ

страстта стоманата и страданието сядат на масата

всеки който се залавя за нож от нож ще погине

а тълпите искат кръв и седмократно да си отмъстят

за трийсет сребърника ще те изцедят като лимон

и ще те захвърлят гол в градината да береш срам

после тялото ти ще преразпределят по чиниите

АНДРОГИН: 12.3 ПРОВИДЕЦЪТ

на третия ден ще му напълним джобовете

и ще го захвърлим гол да се дави в градината

защото прикрива зад привидната невинност

тръгнал други да спасява а себе си не може

но нито косъм да не падне от главата му

да го повием в пелените на скръбта

за да се обърне и да спре да хули

истина ви казвам когато нагази

повторно в реката ще се очисти

АНДРОГИН: 12.4 ПОРТАЛЪТ

но защо търсим живия между мъртвите?

този камък е студен и пълен с грях

всеки който го целуне се очиства

след това наново всичко почва:

почвата се трупа а труповете

се напълват с живот от бога

пратен този камък пада в

небето този камък е врата

и пъпна връв

AНДРОГИН: 13. ФУРИОЗО

Неистовият ходи
ходом марш в Содом ходом марш в Гомор раз два раз два раз блудният син не се завръща нивга веч но тогава кой изхлипа в тишината на замлъкналите зали
и кой кажи ми кой остави я съвсем сама с огледалата вкъщи
в тези тъмни векове и средни времена да й врътнеш и да й връчиш ключа на целомъдрените гащи и да я оставиш на доверие съвсем сама не е съвсем типично
защото точно когато си отиваш между краката й започват празниците на града
привършват постите и дворът на двореца ти ще се напълни с люде
и най-отпървом ще я посетят маскирани ковачът и ключарят изчукали затвора от метал излели тайните му входове и кодове
след това и други ще се изредят зажаднели за месо и плът на каторжници и господари отраженията ще се редят в огледалата на дома ти
карнавал и карнивор извратен перверзен ритуал на изкусители и изкусени носорози еднорози и даже други рогоносци рога ще слагат
а неистовият ходи в градината на земните удоволствия неистовият ходи
и докато тя си носи кръста ти няма и да подозираш как се позориш
докато наказваш езичници магьосници еретици вещици и грешници
докато колиш бесиш и сечеш докато усмиряваш демони докато укротяваш и покръстваш варварски жени докато издигаш клади и бесилки и колове с набучени глави докато издивяваш в кръвожадна лудост ти няма и да подозираш
а неистовият ходи и реките потекоха наобратно а неистовият ходи
и два пъти блудният син ще се удави в мандрагори в слухове в отвари и отрови
и тя ще се досети че са я видели огледалата отче огледалата прости й и вси светии неистовият ходи неистовият ходи раз два ези тура
тя се продава и се предава изповядва се и заповядва точно в 8 да я чакат кладите
пред очите на огледалата без прошка проповед и покаяние да я захвърлят в зеницата да я очистят от позорната обвивка на срама ходом марш
вината вината смеят се огледалата изплъзваме се свличаме тялото
влизаме в пустотата сине въртим въртим колелото на истината

Литературен квартет II

ЯRсен ВасилеВ и Емил Христов

ще четат свои и чужди стихове

в компанията и с участието на

Виргиния Захариева и Екатерина Йосифова

в театралната зала на СУ / бул. Цар Освободител 15

на 09 юни / сряда от 19:30

заповядайте 🙂