#lonelinessindex в Литературен клуб

10 нови стихотворения онлайн в Литературен клуб
11393248_10206022233948103_1039140675415608381_n

Advertisements

Мина Стоянова, Постоянен град

1

големите хамелеони и големите творци голи под двореца на смъртта са завещали зоркото око да бъде живо докато морето се удави

2

свещта вещае мрак след себе си и всява святост на душата

3

бог идва от изток аз бягам на запад

4

докато имам глас мълча докато има вятър троша стена от тяло за да знам че свободата съществува вън от мен

5

исландия невидимо лято

6

кажи ми къде свършва свободата ти и къде започва моята

7

всеки бог би дал име на човека не всеки човек би дал име на бог

8

аз съм фалшива карта на тяло което не ми принадлежи

9

повече се съмнявам в себе си отколкото в теб ако ти си отидеш аз оставам ако аз си отида теб също няма да те има

10

животът ни прелива отвън навътре и отвътре вън само ние негова преграда за да не бъде вечен

11

ние имаме единствено себе си и въпреки това твърде много имаме

12

водата изгребва от човека пясък той е тишината между две сътворения

13

дона лицето ти е покрито с пясък а твоето с камъни матео

14

никой няма да провиди в сърцето ти отвъд мрака на личността нито ще се удави в очите ти защото ти нямаш очи само очите те имат

15

нощта която никога не свършва е лицето ти

16

небеса отведете ме от луната капят цветя

17

всички срещи които носят познание са пътища и граници едновременно

18

тяло което дебне сянката да се превърне в предател наобратно връща светлината докато очите се изгубят в недрата и скелетът затвор на раните се пълни със самота на жерав кацнал в своя следващ дом.

19

и ние чужди на своята смърт чезнем в общото сътворение на света

20

той каза не вярвам в природата а сам я назова

21

над човека бог под човека гроб

22

такава съм каквато не съм не се представям и не си се представям

23

но ще разберем ли че ако не остане незнание в което да се търсим не ще се разпознаем дори ако лежим завързани един до друг и ако не можем да си спомним не ще забравим никога

24

пиша писма до себе си изпращам ги на другите те отговарят вместо сърцето

25

за любовта и свободата няма език поеми не се пишат в поеми се превръщат след като ослепят поета и изрежат ухото му и го пъхнат в устата му за да усети слуха си и чуе гласа си

26

мълчанието е дълголетие на езика

27

тук всички кораби са диви колкото диво може да бъде човешкото
толкова мътно колкото самотно пристанище

28

отворих вратата – вътре нямаше никой нямаше никой нямаше вътре

29

има две състояния да бъдеш свободен и да не бъдеш роб

30

ти не можеш да скриеш тишината ако те има един хаос вече мълчи

31

езикът цял век ще те защитава

32

и тогава той откри че всички пеперуди отдавна бяха мъртви и дърветата са се превърнали в гора

33

езикът ни крещи но няма глас онзи който търси доказателство че е тук

34

отвън изглежда сякаш съм неподвижна сякаш гледам небето а отвътре небето в мен се оглежда вместо в празнотата не от земя а от светлина съм направена

35

огледалото оглежда светa в човека защото е невидимо

36

няма реалност в нашата истина

37

коя смърт ще заглуши безсмъртните моята суша няма да се слее с пръстта
поезията ще поникне там където и преди е била

38

нека всички молитви се разпилеят и се изгубят там където нищо не се губи но и нищо не се намира

39

полет над океана –

бъркам в очите ти и вадя удавени птици

40

пустинята рядко достига водата и думите рядко достигат тишината

41

не се преструвай че не си самодостатъчен сякаш нещо или някой някога ще те спаси очите ти от къщи са направени а покривите само скриват
голите любовници обитатели на сънища заключени отвън

42

преследва ме тъга че тялото ми е единствено вместо двете крила

43

щом всички илюзии си отидат умира реалността

44

трудно е да бъдеш млад онзи който не мечтае бързо остарява а този който винаги мечтае твърде стар се е родил

45

отидох си незабелязано през мрежести огради като лодкар в сляпо езеро

46

след свободата идва освобождение

—————————————————————————————————————

текстовете са публикувани в Литературен клуб и на личния блог на Мина Стоянова

Покана 4х4=2012: 12 май Пловдив, 18 май София

4×4=2012

12 май – ПЛОВДИВ – Място: паркинг на ул. „Станислав Доспевски“ – Начало: 20:30

18 май – СОФИЯ – Място: лятна сцена в Борисова градина – Начало: 20:00

дати и места на 4х4=ТУРНЕ!

http://fourbyfourtour.wordpress.com/

02. 12 – СТАРА ЗАГОРА – БИБЛИОТЕКА „ЗАХАРИЙ КНЯЖЕСКИ“, 18 ч

03. 12 – БУРГАС – КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР “МОРСКО КАЗИНО“, ЗАЛА ПЕТЯ ДУБАРОВА, 18 ч

05. 12 – ШУМЕН – ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР „ВАСИЛ ДРУМЕВ“, КАМЕРНА ЗАЛА, 18 ч

06. 12 – РУСЕ – ДОХОДНО ЗДАНИЕ, ЗАЛА ЕВРОПА, 18 ч

08. 12 – ПЛОВДИВ – КЛУБ „ПЕТНОТО НА РОРШАХ“, 18 ч

12. 12 – СОФИЯ – ЧЕШКИ ЦЕНТЪР, ЛИЛАВ САЛОН, 19 ч

вход за всички събития: 3/2

4х4 е името на проекта, в който участват Радослав Чичев, Иван Димитров, Ясен Василев и Мирослав Христов. В продължението на 1 час четиримата изпълняват поезията си по нетрадиционен начин, като съчетават музика, игра и движение.

Ясен Василев е издал книгите „Сляп виси безкрая“ и „Андрогин“, печели София:поетики през 2010 и множество други награди.

Иван Димитров е издал книгите „Местни чужденци“ и „Животът като липсваща лъжица“, през 2011 печели голямата награда за драма на Друмевите празници и множество други награди.

Мирослав Христов е автор на „Череша с гравитация“, печели специалната награда на Националния литературен студентски конкурс Шумен 2011 и множество други награди.

Радослав Чичев е автор на „От прашинката на деня“, печели конкурса на „Театър 199“ за нова българска пиеса през 2010 и множество други награди.

Проектът се осъществява с подкрепата на Art Office в рамките на тяхната програма „Изкуство в движение“.

“Сенки на Мисълта” от Велемир Димитров, 10-годишен, ученик в четвърти клас

Стихове в проза

Живот
Животът е като извор – избликващ и пресъхващ. Той спира, за да продължи. Смърт не съществува. Животът никога не умира. Изгрява той и се появява, за да изчезне в бездната на времето и да излети към небето на мечтите. Той е сърцето на Безкрая.

Спомен
Всяко нещо, всеки спомен преминава през пламъка на мрака в сърцето ми. След това влиза във вратата на спомените ми и я заключва. В следващия миг той нахлува в мислите ми, за да се затвори в недрата на вечността.

Ураганът на съдбата
Ураганът на Съдбата въвлича всеки в себе си и го пуска, ако Нейно величество разреши. Ако пък тя го хареса, отнася го със себе си – завинаги.
А ураганът не чака – дете или възрастен, млад или стар. Той не подминава никого, пуска, за да се прероди животът, убива, за да върне душата след хиляди години. Той е кръговратът на вечността.

Душа
Бях в свят на магия – тя ме овладя, а сърцето ми крещеше: не, та не! Събудих се в собствения си сън и разбрах, че съм загубил звездите и слънцето. Но с последен блясък в очите пропаднах в пролуката на вечността.
Бях в свят на магия – тя ме овладя, а сърцето ми крещеше: не, та не! Изгубих се в мрака на душата си, но извадих от сърцето си светлина и продължих да живея.

Пълнолуние
Пълнолуние ни огрява. Печал и красота. Облаците светят. Скръбно ни гледа ликът на месеца. Всичко утихва. Луната е тъма и светлина. Времето спира. Последно примигване на звезда носи траурна вест.
Къде са Радостта и Доброто?! Няма ли поне малко милосърдие в сърцата ни? Не се знае, дали тази безкрайна нощ ще свърши и ще видим ли отново слънцето. Нека дадем всичкото добро от сърцата си, за да настъпи утрешният ден.
Ликът на луната се смее зловещо. Дали ще видим радостта, която ще настъпи утре? Или ще видим скръбта, която ще настъпи по време на вечността?

Нека
Съединих се аз с дух и пропаднах в собствената си сянка. Нека всички души се съединят, за да можем да съградим миналото си. Нека всички сърца се съединят, за да продължим бъдещето си. Нека добро се съедини с нас, за да продължим живота си.

Текстът спечели специалната награда за най-млад участник на литературния конкурс “Писането е лудост” в категория “Поезия”. Велемир Димитров е на 10 г. и е в четвърти клас.