“Meханичната глава” в замъка Дуино

 

 

“Механичната глава” е сред отличените стихотворения на 9тия международен конкурс Castello di Duino в Италия.

 

Ще изпълнявам стихотворението на 24 март на официалната церемония в Замъка Дуино – мястото, на което Рилке започва да пише “Дуински елегии” през 1912 година.

Image

МЕХАНИЧНАТА ГЛАВА

Ню Йорк е градът на шахматната свобода,
доброто и злото са ясно разграфени,
небето е плоча и господ е диджей.
Кой ни мести и къде ще ни постави?

 

Механичната глава надава вой.
Това е духът на нашето време.
Nevermore. Nevermore. Nevermore.
Навитата пружинка на гарвана.

 

Децата на града драскат бетонните стени
с графити и превръщат улиците в музеи,
кралят бил мъртъв педофил, кралицата на CD,
в студио 54 умирали и на 27, и на 33,
черният принц шмърка бяло, маха си главата,
coca cola добре чистела кръв, има и църкви,
превърнати в пицарии, а духът на един младенец
с име на река и феникс все още бди и броди, бди и броди.

 

Механичната глава надава вой.
Това е духът на нашето време.
Болни цветя. Кораб с махмурлук.
Градът на земните удоволствия.

 

Безименните пешки: бели и черни, стрейт и гей,
уличници и мадони, безсмъртни и обезглавени,
кой ги мести и къде ще ги постави?

 

Механичната глава надава вой.
Това е духът на нашето време.
Разглобената Луна. Осмият ден на сътворението.
Вертикалното предчувствие, че последният етаж ще бъде първи.

 

По улиците съвсем неусетно, без никой да я види,
някаква огромна твар отваря 666 очи
в града, който никога не спи.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s