“Сенки на Мисълта” от Велемир Димитров, 10-годишен, ученик в четвърти клас

Стихове в проза

Живот
Животът е като извор – избликващ и пресъхващ. Той спира, за да продължи. Смърт не съществува. Животът никога не умира. Изгрява той и се появява, за да изчезне в бездната на времето и да излети към небето на мечтите. Той е сърцето на Безкрая.

Спомен
Всяко нещо, всеки спомен преминава през пламъка на мрака в сърцето ми. След това влиза във вратата на спомените ми и я заключва. В следващия миг той нахлува в мислите ми, за да се затвори в недрата на вечността.

Ураганът на съдбата
Ураганът на Съдбата въвлича всеки в себе си и го пуска, ако Нейно величество разреши. Ако пък тя го хареса, отнася го със себе си – завинаги.
А ураганът не чака – дете или възрастен, млад или стар. Той не подминава никого, пуска, за да се прероди животът, убива, за да върне душата след хиляди години. Той е кръговратът на вечността.

Душа
Бях в свят на магия – тя ме овладя, а сърцето ми крещеше: не, та не! Събудих се в собствения си сън и разбрах, че съм загубил звездите и слънцето. Но с последен блясък в очите пропаднах в пролуката на вечността.
Бях в свят на магия – тя ме овладя, а сърцето ми крещеше: не, та не! Изгубих се в мрака на душата си, но извадих от сърцето си светлина и продължих да живея.

Пълнолуние
Пълнолуние ни огрява. Печал и красота. Облаците светят. Скръбно ни гледа ликът на месеца. Всичко утихва. Луната е тъма и светлина. Времето спира. Последно примигване на звезда носи траурна вест.
Къде са Радостта и Доброто?! Няма ли поне малко милосърдие в сърцата ни? Не се знае, дали тази безкрайна нощ ще свърши и ще видим ли отново слънцето. Нека дадем всичкото добро от сърцата си, за да настъпи утрешният ден.
Ликът на луната се смее зловещо. Дали ще видим радостта, която ще настъпи утре? Или ще видим скръбта, която ще настъпи по време на вечността?

Нека
Съединих се аз с дух и пропаднах в собствената си сянка. Нека всички души се съединят, за да можем да съградим миналото си. Нека всички сърца се съединят, за да продължим бъдещето си. Нека добро се съедини с нас, за да продължим живота си.

Текстът спечели специалната награда за най-млад участник на литературния конкурс “Писането е лудост” в категория “Поезия”. Велемир Димитров е на 10 г. и е в четвърти клас.
Advertisements

4 thoughts on ““Сенки на Мисълта” от Велемир Димитров, 10-годишен, ученик в четвърти клас

  1. Кой му е написал стихчетата “в проза” на това “умно” момченце – познайте до три пъти?????
    Ооооооооох, тези амбициозни родители!

  2. Кой му е написал стихчетата “в проза” на това “умно” момченце?
    Ооооооох, тези амбициозни родители, понякога се оливат, че излагат и отрочетата си.

  3. Познаваме това дете, просто стиховете не са негови, това не може ли да се проумее от организаторите на конкурса или ……
    А пък интервюто, което е направено с него е направо абсурдно.
    Не се ли мисли, че и хора, които го познават ще прочетат тези бисери?

  4. Пак ще кажа – защо ни баламосвате със стихове в проза, написани от неосъществен възрастен, който или се крие зад това детенце, или се опитва да го пробутва като някакво феноменче. Моля ви се, и ние разбираме от поезия и сме чели прекрасни детски стихотворения, но това тук е……абсолютно недомислие!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s