АНДРОГИН: 2 СТРАШНИЯТ СЪД

който има ухо нека слуша

наближаваме края на света: имам предвид пространството

където земята е отсечена времето не мърда и отдолу бездната повръща мрак

в тази къща на ръба на света свят ни се вие веят ветрове и сънищата ни пустеят пуловерите ни настръхват и главите като стомни се пълнят с чужда памет

стопаните отдавна са почва зидарите – пепел

а които тука живеят се движат в стените

през прозорци излитат и се хранят единствено с поглед:

от кашкавал отрязана пита – луната в небето – сребърно блюдо

и едно трето зорко око бавно повдига клепач отваря се

неутолимо

неумолимо

и вечно

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s