АНДРОГИН: 1 НЕПОРОЧНОТО ЗАЧАТИЕ

кой ще излезе от морето тази нощ? със зъби от пяна с устни от небе

видях един хляб да изгрява в небесата и реките да потичат наобратно

една картина отпечатана върху лицето ти и два портокала наместо очи

и си казах: зад завесата ни чака друга завеса и пиеса за студ и строгост и тъга

чии сподавени викове ще удавят тишината?

четем лорка и плачем в брадясалия дом на свободата

под маските ни има само оловен шепот и маслини

сърцето свива се в юмрук и чупи стъкленицата на тялото

морето е чаршаф в онова легло където две непорочни тела

зачеват поезията на вековете без да се докосват

горчивина потича братко горчивина и болка

ти излезе от морето тази нощ обрасъл в сол

и аз усещам твоята болка на одрано животно

а зад завесите тиктака разкъсващото наказание

поетът ходи сам в този свят

и в брадясалия дом на свободата

боли да бъдеш боли да бъдеш

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s