АНДРОГИН: 6 ВЛЮБЕНИ ФЕНЕРИ

част от мен попаднала е някак в теб

двамата с теб сме като фенери

израснали на улицата

един и същи огън ни изгаря

и можем да го видим през стъклото

железни сме – висим и светим

скитници които не помръдват

и невъзможно е да се познаем

чак когато стъклото угасне

пламъкът ще стане част от огъня

така че дотогава самотата

няма да ни се размине и

всеки ще остане в себе си

достатъчен и цял

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s