АНДРОГИН: 11.3 В КЛАДЕНЕЦА НА ЖИВИЯ, КОЙТО МЕ ВИЖДА

аз видях тука онзи който ме вижда

но ти не го търси брат търсачът на вятър и пустош

е обречен пъзелът защото няма нареждане а сега

загубен в зеницата перото и сърцето му пулсират в

слепоочията ми и се избистря каменният промисъл:

една последна капка жажда безмилостно вградена

вода в утробата на камъка пламъкът разкрива във

всеки вътре холограмата и прах при прахта песен

при песента а слепият да сменя гледната точка

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s