PANAOKI

PANAOKI e наскоро стартирал сайт, целящ създаването на мрежа от млади артисти и хора, занимаващи се с изкуство, която да запълни липсата на информация в българското пространство за това как да започнеш, по какви пътища да поемеш и кой да ти помогне.

ИНИЦИАТИВА “КАК ГО ПРАВИШ?”

logo KAK GO PRAVIH

Какви са правилата в културното поле на България? Как се започва кариера на артист или културен организатор? Към кого да се обърнем за сътрудничество?

Тези и още много други въпроси си задават всички млади хора, търсещи професионални хоризонти в областта на българската култура. В добрия случай отговори би следвало да ни дадат образователните институции. Образователните институции обаче не успяват да изпълнят ролята си.

Затова всички ние сме принудени да импровизираме. Да търсим начини. Да създаваме начини. Да практикуваме чрез собствените си открития.

И тъй като всеки е различен, при липсата на обединяващи институции, възникват хиляди, милиони, милиарди възможности за действие!

Инициатива „Как го правиш” търси независими артисти и културни организатори, за да ни разкажат за професионалните си пътеки и за личните си открития. Информация, полезна за всички!

Автор на инициативата е Ангелина Рангелова.

ЯRсен, как го правиш?


Моето име е …
… ЯRсен ВасилеВ

Моята професия е …
… Слам Пърформанс Поет, но също и драматург, писател, артист

Разбрах, че искам да се занимавам с това, когато …
… осъзнах, че този свят не ми харесва и трябва да създам друг.

Първото нещо, което направих …
… беше да копирам нещата, които харесвам и да си фантазирам, че вече съм направил нещо, което е променило света. Все още го правя!

После …
… разбрах, че нещата не стават, ако се затвориш вътре в твоя свят. И че трябва с воля и сила да превърнеш фантазията си в реалност, да я посадиш в главите на колкото може повече хора, да я наложиш върху вече съществуващия свят. Започнах да правя литературни четения, които бързо се превърнаха в нещо средно между рецитал на поезия, пърформанс-хепънинг и театър, с музика и хореография и с други хора, които запалих да участват. Защото личният контакт с хората е най-важен. Разбрах, че писател и текст не са две отделни неща. Че трябва да напиша собствения си живот. Че трябва да превърна самия себе си в произведение на изкуството.

В началото очаквах …
… да стана писател, да напиша роман, който да се превърне във феномен, да живея отделен, самотен и затворен далеч от хорските очи и да пиша постоянно.

А всъщност …
… написах две книги с поезия и започнах да ги изпълнявам на сцена – нещо, което преди няколко години беше немислимо за мен, имах огромен страх и пристъпи на паника, а и въобще не ми беше хрумвало. Текстът да не е затворен между кориците на книгата – това сега е фокусът ми.

Реших да действам сам, защото …
… поетът ходи сам в този свят. И защото на този етап не искам да правя компромис със себе си, искам да имам пълен контрол над нещата, които правя и сам да съм си шеф.

Бях на път да се откажа, когато …
… спечелих награда „София: Поетики”. Парадоксално, но много по-вдъхновяващо за борба се оказва поражението, отричането, отколкото признанието, което те кара да се замислиш: това ли наистина искаш? Какво ти дава и какво ти взима? Такива неща. Но после се сещаш, че животът ти не може да съществува без това. Това е най-важната ми награда, защото ми я даде публиката и защото разбрах, че съм намерил нещо, което е мое и трябва да го развивам. Разбрах, че съм на правилния път и може би това малко ме е уплашило.

Сега имам зад гърба си …
… една книга, две представления в Театрална работилница СФУМАТО, множество литературни награди и титлата Поет на София за 2010.

Най-големите ми трудности са …
… да се боря с навика в България нещата да се претупват, да се правят през пръсти.

Но се справям с тях чрез …
… вървене срещу течението. Когато правя нещо, се опитвам да го изпипвам максимално, влагам цялата си енергия. След това се връща от реакцията на публиката.

Хората, които ме подкрепиха …
… са много и благодаря на всички. Театрална работилница СФУМАТО избират моите представления две поредни години в основната си програма – което е огромна подкрепа. Без да се месят в работата ми, те просто ми дават възможността да я покажа. И това е безценно. Всъщност всички млади творци имат възможност да покажат работата си на сцената на СФУМАТО веднъж в годината – на Малкия Сезон в края на юни.

За моите занимания родителите ми …
… напълно ме подкрепят. Вече. В началото не беше съвсем така. И двамата са инженери и това им се виждаше налудно и безперспективно. Но с времето нещата се промениха. Вече знаят, че трябва да правя това, че не мога да правя друго.

А приятелите ми казват, че …
… трябва да продължавам на всяка цена и ме подкрепят. С много от тях споделяме общи визии, идеи, амбиции за бъдещето. Това е хубаво, защото се подкрепяме, когато някой започне да губи вяра. А това неизбежно се случва.

Стигам до публиката чрез …
… интернет, facebook, youtube, блог и чрез живия контакт, който, повтарям, е най-важен.

На всички млади ентусиасти пожелавам …
… упоритост и вяра. Да приемат недостатъците си и да ги използват, да ги превърнат в предимство. Няма начин да не се получи, повтарям си. Няма друга опция. Трябва да стане!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s