Името на Зрящия

Двуликия когото слуша Бог в кладенеца на Живия, който ме вижда след ритуала на обрязването ще се роди повторно…

 

 

Двуликия

 

от устата ти никога лъжи да не излизат

защото грехът лежи пред вратата и чака

а ти си този който трябва да разделя и владее

езикът му разцепен раздвоен и разделен на две

а близнаците да гледаш разполовени разсечени

и пак слепени два чифта очи да имаш и пак нищо

и пак нищо да не виждаш а двуликия брат да гази

пустотата на материята в парчетата от тялото на

пръснатия бог поетът ходи

 

когото слуша Бог

звук без звук е първичният звук от една ръка

в друга тишината проговаря песента на второто небе

отключва отдавна забравени и забранени процепи пролуки

и врати и твърде тясно се оказва за да минеш цял затова

се откажи и отърси от пустотата на материята сваляй

от гърба и ризата и кожата и влизай и знай че тишината

бързо отшумява а който се върне мълчи мълчи и не проговаря

 

във кладенеца на Живия, който ме вижда

 

аз видях тука онзи който ме вижда

но ти не го търси брат търсачът на вятър и пустош

е обречен пъзелът защото няма нареждане а сега

загубен в зеницата сърцето и перото му пулсират в

слепоочията ми и се избистря каменният промисъл:

една последна капка жажда безмилостно вградена

вода в утробата на камъка пламъкът разкрива във

всеки вътре холограмата и прах при прахта песен

при песента а слепият да сменя гледната точка

 

след ритуала на обрязването 

знам че тялото е просто дреха но

в главата ми някой зла мисъл посажда

а равнината има нещо да ми казва и моля се

черупката да се пропука мислите ми дъното да удрят

от него нищо не може да крия с лекота тежи на мястото си

а в центъра на тежестта няма разлика между светлина и угасване

между зрение и зрение и три и половина пъти навити на дъното зреят

ембрионът на безсмъртието и следващото тяло за разпъване което аз Духът

няма да обличам

 

 

ще се роди повторно…

 

върху тази страна на монетата

по-добре си избоди очите и

издълбай името което знай

лице в лице с него тръпки ме побиват

защото понякога океанът събира се в чаша a

друг път пустотата се изплъзва от дланта ми

между пръстите минавай от другата стена на

отражението камъкът и водата разменят местата си

а острието пробожда всяко съмнение в Него.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s