Паметта на Водата

назад не се обръщай защото който се обръща

изпод сринатите градове обрасли в сол и тиня

времето не съществува и само споменът се трупа

сирените мълчат не предат и не предричат нищо вече

кое е преди и кое предстои е невъзможно да се различи

неродените вълни се давят в камък и това море не се отваря

водата тук не отмива а в утробата си наноси носи и чак на брега

ти става ясно че това море не е море а смърт и сол: ходене по водите

на миналото

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s