Тодор Стоянов. Стихове.

Диафрагмен фрагмент
триптих

1.
Иззад мокрите огньове на косите
примигат две неми чудовища.
Натежала от плод динамичност
Посяга на своята двойнственост.

Дом до дом – земята зее.
Ден до ден – денят изстива.
Хор от хора закопнели
псува възхитително.

Но не може да не бъде жълто.
Не, не може да не пожълтее
след трещящия туземно,
след жестикумиращия
по южняшки
дъжд.

Върху масата ръждясва,
но остава остър,
назначеният за вените ни
нож.

2.
Опознатото потича, чезне
– паметта е вцепенена –
Сънно мъртъв съм- започвам
да танцувам тарантела
и овилно
изпотен до костите да се отърсвам
от епическите пиршества на
нагледа и да приветствам само
зрението на едно Сега,
което
гледа, но не вижда, а поражда
страх от свободата,
водеща до извор.

3.
Питейно – чернодробен казус,
овричащ ни на трезва чувственост.
Клош по нощница витае
из прелюдиите на духа.

Паметта заспива по корем,
битието вие сляпо.
Някога живял тотем
на име Крясък.

***

Аве Ева,

Вината не е по върхарите.
Някой педантично те е преразказал.
Някой, котенце, желал е
своя подпис да ръкоположи
под “Теория на конспирацията”.

Що за притча е това, че
изкусителката набедена
с лекота сама се изкушава?
В кой капан на кръговрата
обръчи бръмчат от болка?

Всеки всякога обърква
свойто блудство с твоята разблудност…
Спомняй си за Димчо Дебелянов,
светлоребрена царкиньо.

Ето те с плода в ръцете,
страдащо щастливо чудо.
Три крила без семе смисъл:
Нереална Органична Хубост.

***

Мечтатели
На Мина и Ясен

Залата очакваше облегната,
нещо да се случи – именно:
някаква човешка ненадминатост:
безтегловност, породена – СРЕД-

***
На Диди и Дани

Бързоноги отломки, врачки на варвари
Вие сте пламнали в гарваново,
Господин Милев, не е за вярване,
че не спите, а пишете
– без господар –
– без бог-
привидно сам:
едноок.

***

На Кристина

У малцината поети, /тъй суетни са читалните/,
раната оразмерява отзивчивостта на битието,
само че подобен образ носи впечатление от време,
мои белези обтегнати, бели – бели барабани

***

/Натюрморт/

Некролозите във джоба
до “отличната” ви карта
са на именуваните близки.

Образи отдалечени
до ръба на огледалното-
педя подражание на нищото.

***
На Пламен

В съзнанието ми просветва вълк
и видя ли го пак, ще ме познае.
Повторена, една представа
вещае загуба на кръв.

История, не я виня:
навсякъде се преподава.
Животът ще се преиздава
до траура на трезвостта.

***

Източна Родопа
На Моника

В карминено огньове
се стичат по скалите,
овчарските колиби
заспиват край жарта.

През гъвкавия залез
прозират планините
и мирисът е само
наситен със ята.

***

/Иконичното като Катарзис/

Ето, вижда върху циферблата,
с точност, колко му остава
до светото съвършенство.

И така, хермАфродит завършен,
здрав клинично, но без образ
в стъклена повърхност или водна,
Нарцис се любува ненаситно
на красивата си сянка.

***

/Перата на броеницата/

Върхарите, връхлитащите чувства,
отвъдни върхове, възбудени звезди.
Световното по футбол, маршовият устрем
на купища неща сами по себе си.

Пожизнени представи, значения без образ,
девичи хор и мъжко хъркане.
Поръбените ризи на раси дорести
и ехо премълчавано до втръсване.

Кръжи- кръжи човечец реторичен,
до чудо отчужден – чудесен при това.
Метафорите дишат нерешително,
щом публично осмяна е смъртта.

Advertisements

One thought on “Тодор Стоянов. Стихове.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s