3

ОБЕЗГЛАВЕН

Обезглавен е поетът

шептят тайните говори

треперят гадаещите дъски

трептят ръцете на дърводелците

иконите не спят

хриптят иконите

природата пищи

пищи картината на мунк

прелива празнина

от обърнатата бездна

валят въпросителни

сриват се теории

умира живият плет

избуяват бурени

иконите не спят

плачат иконите

плачат дърворезбите

плачат лютиерите

плачат цигулките

плачат циклопите

плачат едноочка двуочка и триочка

плачат всички стъкла и прозорци

плачат всички със шрапнели в лицата

смеят се гео дали и ти

и палачите плачат

Обезглавен е поетът

сапунът няма да измие страха и вината

сапунът няма да измие

сапунът няма да измие страха и вината и очите

няма няма няма не

Обезглавен е поетът

в тялото пълзи змия

бавно

плавно

нежно

се плъзга

хлъзгава

лигава

през стомаха

през корема

покрай дробовете

нагоре

нагоре

нагоре

нагоре

нагоре

нагоре

през ребрата

около сърцето

през гърлото

в устата

в главата

и зад очите

разцъфват главите на хидрата препуска конникът без глава

преди да ме обезглавите сюрреализирам себе си поднасям ви главата си в поднос гарнирана със синя кръв и мед и масло фрагментирана в порцеланови чинии мозъка на млечен крем очите в изящни чаши приборите от сребро дано не ви приседне преглътнете и влезте в главата

и не излизайте от рамките спазвайте благоприличие и пазете от деца защото това са приказки за тежка нощ без глави и без заглавия не си играйте с езика езикът не е за игра

Обезглавен

короната от тръни се въргаля в сянката в прахта в персоната в пепелта коронован е царят на глупците гол в маскарада свирачът води парада

поетът ще води шестото шествие

виси небето

Обезглавен

e светът

Обезглавен

3001: космическа илиада

троя излиза от орбита

свещенодействат

жреците и огледалата

зачеват новите светии

в последното светилище на бога

където от светлинни години

любовта е забранена със закон

раждат се индигови деца

андроиди андрогини

а последните родители

плащат за бъдещето

капят звезди от двете змии

андромаха и андромеда

лаокоон лаокоон

предупрени сме

преминати са границите

между живопис и поезия

между изкуство и живот

между материя и мистерия

словото става механика

изкуството се презарежда

СЛЕПИ ВИЗИИ

термидор термидор

несподелености гърмят

от дълбочините вътре в мен

и от обърнатите перспективи

на византийските икони

драперии свличат небето

навъсени и наведени

виновниците се варят във

задух тътен и мъгли вилнеят

чертаят фигури и графики

докато град върху града вали

и окото потъва в млечните пътища

на голи тела и плажове без пясък

където камъните шепнат

а морето се отмята като чаршаф

за да разкрие

общото ни минало

спящите ни мисли

удавените страхове

и изгубената памет

над всичко това

обезумяла и безумна

под индиго

изгрява главата ми

и от дъното

покапват

слепи визии

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s