Небето е ключът на света:

разкодиране на слепотата

Още докато пишех стиховете от „Сляп виси безкрая” се двоумях дали не трябва да добавя и някакви обяснителни бележки към тях. Когато дойде време за издаването обаче, всичко трябваше да става много бързо и бях зает повече с подбора и с подредбата, отколкото с писане. Впоследствие много от приятелите, които прочетоха книгата, имаха хиляди въпроси и ме помолиха да напиша нещо, което да разясни стихосбирката. Това нещо се нарича „Небето е ключът на света: разкодиране на слепотата” и започва така:

Заглавието на книгата (също като заглавието на този текст) е цитат от Гео Милев (от стихотворението „Гроб” от книгата „Иконите спят” / от статията „Небето”) – на който са посветени и повечето от стихотворенията. 22 на брой, те са подредени като картите от Голямата Аркана на Таро (21 + 1), като всеки текст отговаря на карта от колодата с нейното символно значение:

0. Трансмутации / Глупакът или Шутът: любимият ми образ от Таро – глупакът, който потегля на път – с който непрестанно се идентифицирам по множество причини. Харесвам го, защото умее да забавлява, но защото може и да крещи истината. А пътуването му е метафора на изграждането на човешката личност. Съвсем не е случайно, че точно „Трансмутации” отваря книгата. Този текст е нещо като artist statement. Изразява убедеността ми, че истинският творец не трябва да спира да върви, трябва постоянно да се променя, да се развива, да изкачва стъпала, да търси, да става по-добър, да си проправя път, да не се повтаря, да не се връща назад, а постоянно да се преоткрива, да сменя кожите и самоличностите си. В алхимията трансмутацията е процесът на превръщането на метала в злато. В стихотворението глупакът се превръща в поет, поетът в бог, бог в текст. Съдържа множество препратки към известни детски приказки, докато развива усещането за тялото като дърво (ясен), което ще се превърне в хартия, изписана със стиховете от тази книга.

1. (анти)Омир / Магьосникът: стихотворението е вдъхновено от разказа на Борхес „Безсмъртният” (който съдържа метафорично теоритичната основа на постмодернизма) и от статията на Гео Милев „Фрагментът”. В разказа един от героите е първият поет – Омир, а в статията Гео говори за последният – Анти-Омир. Всичко това ме навежда на мисълта, че може би постмодернизмът е финалът на литературата такава, каквато я познаваме.

2. художникът е бременен с портрета ти / Папесата: всичко се роди от един сън, в който сънувах как Дали рисува моя портрет. Впоследствие текстът пасна идеално с картата: от една страна жена заема традиционно мъжкото място на Папата, а от друга – един художник забременява с творбата си. Стихотворението е също и експеримент за тежестта на отделната дума. Съдържа множество препратки към картини на Дали, както и към филма му с Луис Бунюел „Андалуското куче”.

3. Скоростта на Колодата / Императрицата: първоначалната ми идея беше „Скоростта на Колодата” да е цикъл от 22 кратки стихотворения, вдъхновени от Голямата Аркана на Таро. Обаче се случи така, че написах само 14 и концепцията се прехвърли върху структурата на цялата стихосбирка, а текстовете отпаднаха. Накрая с Йордан Ефтимов (редакторът на книгата) решихме да включим само 7 (които също са отражение на първите 7 карти от колодата).

4. Обезглавен / Императорът: един яростен текст, посветен на убийството на Гео. Светът сам обезглавява себе си. В човешката история досега всеки, който е успял да преодолее и надмогне егото си, който е посветил живота си на другите, е свършвал на кладата, гилотината, бесилката или кръста. Всичко това от страх от различността. Парадоксално обаче, смъртта не унищожава и не изкоренява, каквато е целта й, а напротив – засилва и подхранва идеята, прави я вечна. На един етап това беше заглавието на цялата стихосбирка.

5. Макаронена Меланхолия / Папата: този текст се роди от любовта ми към италианската кухня и омразата ми към институционалната религия (в лицето на Папата), които се пресичат в Рим. Едно вкусно стихотворение за вечния град или едно вечно стихотворение за вкусния град 🙂

6. Теория за Тялото / Любовниците: най-еротичният текст в книгата, който не се чете, а се пъшка (в тройка с Мина и Шамана) и въпреки това не е мръсен, защото еротиката е божествена (Дали го е казал!). Така че елате да гледате Dirtify/WarX при първия удобен случай! 🙂

7. Отвътре / Колесницата: отново сън, който първоначално беше проза и част от проекта „Делюзии”. Това е първият ми публикуван в интернет текст и първият текст, който съм чел пред публика – може би и затова го включих в стихосбирката – от някаква привързаност и носталгия.

8. Звукът на усмивката / Сила: заглавието е на Даниана Коева (която участваше в пърформанса „Когато часовниците се топят”). Тя имаше идея за танцово представление с такова заглавие и ме помоли да напиша нещо, което да може да се използва. Така се получи този текст. Представлението обаче още не се е получило, но може би предстои.

9. ЯRсен / Отшелникът: този текст е отражение на идеята, че името на човек предварително кодира същността и съдбата му и на митологическия мотив за Световното дърво ясен, което представлява тялото на Вселената.

10. – когато бъдем безплътни (Е=МС²) / Колелото на Съдбата: стихотворението се роди от една малко известна статия на Гео Милев за окултизма, в която се говори за противопоставянето между духа и тялото. Наказанието за първородния грях е плътта, а земният ни път е борба с плътта, изтъняване на тялото, докато остане само дух.

11. 3001: космическа илиада / Справедливост: sci-fi поезия с намигване към космическата одисея на Кубрик.

12. 8 Вечности до Изгрева / Обесения: вдъхновено от най-хубавия July Morning в Камен бряг, когато времето сякаш беше спряло, нощта беше безкрайна, всички хора бяха едно и до изгрева сякаш оставаха 8 вечности.

13. ГЕНетика / Смъртта: отново се появява шутът от нулевата карта и има какво да каже…

14. Инквизиция на Плътта / Умереност: първите думи от този текст са заглавието на една графика на Дали, която видях за първи път на изложбата му в Истанбул – отново разтопен часовник, около който той беше написал „понякога часовете кървят като Христос”. Тази фраза не можеше да ми излезе от главата, докато не написах стихотворението.

15. Срам и Позор Потоп / Дяволът: поетично-еротична садо-мазо версия на приказката за Снежанка, която се роди от То4ка като идея за нейна картина. Текстът беше проверка до колко далеч мога да стигна. Зад цялата тази привидна несериозност стои предупреждението, че фиксацията върху секса, който ни е залял в последно време, може и неусетно да ни удави.

16. МетроПолис / Кулата: текстът е вдъхновен от класическия научнофантастичен филм на Фриц Ланг „Меtropolis” от 1927. Всяка форма на управление рано или късно се срива, предполагам и нашата върви устремено към своя финал.

17. Scarabeus Sacer / Звездата: скарабеят е свещенят египетски бръмбар, който ражда сам себе си и е символ на безсмъртието и възкресението. Идеята за текста отново дойде от една графика на Дали, която видях в Истанбул, и която беше включена в книгата му „10 рецепти за безсмъртие”. Йордан Ефтимов държеше този текст да е финалът на книгата.

18. Слепи Визии / Луната: това е един от малкото текстове, които както подсказва заглавието, си остават слепи. Написан като в транс, все още не съм абсолютно сигурен какво означава. Но, както казва Дали, това, че не виждам смисъл в картините си докато ги рисувам, въобще не означава, че те нямат такъв 🙂

19. Лудата Ладия / Слънцето: текстът е вариация на средновековния мотив за кораба на глупците – когато нямало лудници и натоварвали всички луди в един кораб, който пускали по течението на някоя река. Цитатът е от Хийт Леджър като Жокера – който е поредното превъплъщение на Шута или Глупака.

20. Аявис / Съд или Ангелът: вдъхновено от и посветено на Аявис – заради вярата им, заради силата им да променят, заради любовта в сърцата им. Never walk alone!

21. амнезия по време на медитация / Светът: поредният жалък опит да се отрази поне частица от Вселената в текст. Борхес казва, че ако някой поет успее да събере цялата Вселена в една поема, тя ще се състои от една единствена дума, или един единствен звук, който обаче е невъзможно да се изговори. Структурата е от Гео, множество препратки към Дали, различни митологии и религии и т.н. и т.н. безкрай без край ∞ ∞ ∞ защото… все пак това е само началото 🙂

ЯRсен ВасилеВ

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s