Вградена Вода / Trapped Water

DSCF2777

В огледалото тя винаги се е усещала някак завършена, някак обла и кръгла. А в живота всичко е в квадрати. И наоколо – родителите й, ръбестата й сестра, балконът, на който сега стои, паралелепипедният блок, градът. Квадрати. Всичко, което е сиво, е красиво. Дали? Тя гледа, но нищо не може да види. Дали да не се изтърколи надолу, през парапета, да се прехвърли като случайно откъсната кръгла водна капка и да сложи край на всички геометрии? Дали? Тя върти поглед. Но не може. Очите й не виждат. Като забодена с пергел е на терасата, на пулсиращия балкон, който все повече се свива, на който никой никога не е излизал, от който никога не са тръгвали вити стълбища, до който никога не са били иззиждани врати. Оттам тази сила на квадрата – тя е вградена – между вън и вътре, между горе и долу, нито там, нито някъде другаде. Квадрати. Какво остава за една кръгла, жива вода, освен да се разсъхне като змийска кожа под смучещата светлина на сивото слънце, захванало като карфица краищата на четирите ръба на света? Кажи, какво?

DSCF2774

She always felt somehow complete, oblong, round when she looked at herself in the mirror. But in real life everything is squares. All around – her parents, her angular sister, the balcony where she is standing now, the box-shaped apartment building, the city. Squares. Everything grey is beautiful. Is it? She keeps looking on, but she can’t see a thing. She thought of tumbling over the guardrail, like a random water drop rolling off, and putting an end to all the geometry. Should she? She keeps looking around. But to no avail. Her eyes can’t see. As if she’s been pinned with a compass to the terrace, the throbbing balcony that is shrinking down with every beat, where nobody has ever gone out, from which no staircase spirals down, or a door opens to. Hence the power of the square – it is integral – it stands between outside and inside, between up and down, neither here nor elsewhere. Squares. So what’s left for a round, live water to do, except to shrivel like a snake skin under the sucking light of the grey sun who’s rays are holding down like needles the four corners of the world? Tell me, what?

DSCF2779

текстът спечели първа награда на конкурса за кратка проза на ЛитерНет

преводът е на Емил Лазаров

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s