ego

3

– статия за мен можете да прочетете в новия юлски брой на ЕДНО

рецензия на проф. Милена Кирова за “Сляп виси безкрая” в “Култура”

отзив в “Критични вибрации” на Буквите

– интервюта за Кафене, Spas & Public Republic

a ето и някои от наградените стихове от книгата:

амнезия по време на медитация – на Веселин Ханчев 2008

Лудата Ладия – на конкурса Море в Бургас 2009

Теория за Тялото – официално текстът не е печелил никакви награди, но пък е най-четеното стихотворение в този блог

Макаронена Меланхолия – сред отличените в конкурса СтоЛица на Литературен вестник – сборникът със спечелилите стихове, разкази и есета ще излезе през септември, когато с Мина и Шаманчето продължаваме и с

Dirtify/WarX

пърформансът ще гостува и на Нощта на музеите и галериите в Пловдив

разказът “Непорочно заченат Едип” пък беше награден от конкурса на фондация “Св. Климент Охридски” и предстои да излезе в следващия брой на сп. Страница

“Сляп виси безкрая” все още можете да си купите от всички електронни книжарници, от “Български книжици” (до градинката Кристал) в София, както и от книжарниците на Хермес в страната

а за тези, които все още не са се сдобили с нея – можете да я прочетете и тук

Advertisements

2 thoughts on “ego

  1. Тези “критически” статии не са нищо друго освен споделяне на впечатления от прочетеното. Те са на милион светлинни години от истинската литературна критика. Критика, която почива на вещия, професионален анализ на литературната творба.

    В България НИКОГА не е имало такава критика, защото тези неща се учат във водещи световни университети, а аспирантите по литературознание в същите тези университети се брояха на пръсти. И повечето от тях в наши дни не са занимават с критика, защото от нея не може да се живее. Говоря от личен опит, защото и аз имам докторат по литературознание от “Хумбодт- университет”, но и през ум не ми минава да пиша “критични материали”.

    Вижте само терминолагията на “критиците”- та тя е смешна! Кой говори в наши дни за постмодернизъм и пр.?… Както и да е… Важното е, че в съвременна България има и хора като вас, защото липсата на на хора от вашия калибър е равносилна на КАТАСТРОФА!

  2. Ето този пасаж от рецензията на Милена Кирова най-точно те описва:

    “По това тя прилича на постмодернизма от 90-те години, но съвсем различно от него не иска да се подиграва, иронизира и пародира, а се чувства сериозно вживяна в собствената си потребност от преклонение и възторг.”

    И аз така мисля. 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s