Яна Димитрова – Тя избяга преди три години

Still actdsci0155ncrТя избяга преди три години. И те не я откриха. А може би не я търсеха дори, това вече не помнеха. И после се появи, приведена пред отсрещната сграда, с накъдрена тъмна коса и шлифер, нервно притиснала плата пред лицето си. И беше размазана и мътна като сенките от уличните светлини. И също неподвижна като тях. Може би е нарисувана на стената и все пак те твърдяха, че е истинска доколкото някога е била. И след това изчезна отново присвита в ничия земя и в снега, подритван на стеропорни вълни по паважа. Вижда само обувките им да се огъват в стъпки и тогава се изправя, осакатена от лявата страна и малко липсваща. Но това е добре, не възразява, и само продължава да върви и да се губи от време на време, често всъщност, така и не разбира в какво и как това става и става отново. И когато се изгуби, тялото й се променя, деформирано и много объркващо; и тя изчезва още повече. Открива се все по- трудно и то винаги на непознати места, в някоя хотелска стая или в клиширана роля с плисирана рокля. Решава да не говори и да не мисли в думи, настройва будилника с час напред и гледа в стената, докато предметите изстинат и станат много чужди и усети, че те не знаят за нея, а навярно и не искат. И после отваря прозореца и ако е нощ, след полунощ, вече нищо не разбира от всички опити да разбере. Как би могла да търси, когато то винаги е. Наредено в точен ред и толкова спокойно като изкуствено изкуство, от картон и двуизмерно. И после се обръща рязко и не намира никой.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s