една ужасна и прекрасна есен в кръстьо сарафов

ГЕО МИЛЕВ – КРЪСТЬО САРАФОВ

Ти носиш в себе си една ужасна и прекрасна есен:

Надвесени дъги от мъченическо сребро –

луна – прожектор – ултравиолет:

Блед –

в миг посред страшна тишина

настръхват две окаляни ръце –

по тях петна от розова детинска кръв:

– О майко, как пращяха неговите кокалчета!

И ето втората луна:

надвесени дъги от мъченическо сребро –

и шепота на ужасение.

И ето третата луна.

През сините стъкла отвън

и посинялата удавена невинност:

– Братя, спрете, чуйте! –

Камбаните на цялата страна –

на всички черкви, манастири, параклиси

– ще бият – трябва – траур. –

Един велик, огромен, всенароден траур!

Ти носиш в себе си една ужасна и прекрасна есен:

И всяка реч е песен. –

Съня възхожда във видение:

и ето третото преображение на бога:

– И питам се: де става всичко туй

което се разправя в песента?

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s