Мина Стоянова – Ида

Вали ли?

Носталгия на мъртво лято. Полето съхне; погледът е обречен…

Ида

Диво сърце

Дъждът се разнася в тъмни сиви облаци не идва но говори за себе си представя се

Древното лице на водата самотна следва земята

Ида

името на дъжда който още попива в мен :

Егото спи в миналото бъдещето притежава

Днес е

Сплетена между три живака се извайвам пясъчна фигура

Аз съм времето когато днес се промени и притежанието стане его а аз достигна съществуването

Страх ме е от вярата

Да вярвам че живея а да не живея

Страх ме е от вярата

Себенепосилност

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s