Рецензия за Часовниците

Едно от интересните и антибитови събития, за които впрочем е тенденция да се случват изключително рядко, намери място през миналият месец – 29 май, на третия етаж в централната част на Софийския Университет.

Когато навън започна да се смрачава и академичната мисъл, останала да блуждае из коридорите на ректората, започна да се притаява по ъглите, се проведе експерименталният литературно-театрален пърформънс, озаглавен “Когато часовниците се топят”.

Инициативата и идеята за проекта принадлежат на двадесетгодишния Ясен Василев, за който това е второ представяне пред публика. В самото начало на тази година заедно с Мина Стоянова и Олга Колева представиха експерименталния пърформънс “Делюзии” в клуб “Хамбара”.

Концепцията на проекта се състои в преплитане творбите на Гео Милев (“Иконите спят”) с тези на Ясен Василев (“Когато часовниците се топят”). Театралният пласт в пърформанса беше изпълнен от актьорите първа година в НАТФИЗ – Мария Петкова, Иво Аръков, Дария Симеонова, Даниана Коева. В него взе участие също и самият Ясен Василев. Музиката пък беше дело на музикантите Бояна Желязкова – цигулка и Георги Стрезов – пиано.

Още в самото начало на пърформанса беше създадена една мрачно морбидна атмосфера, която окончателно изпълни залата след острия писък от първото произведение – “Отвътре”. Отделно емоцията беше допълвана изключително успешно от музиката на Бояна и Георги. Освен присъствието на текстовете на Гео Милев и явната препратка от заглавието на пърформанса към изкуството и идеите на Салвадор Дали, самите произведения на Ясен Василев бяха широко повлияни от експресионизма и сюрреализма.

Бунтът срещу ограниченията на времето и пространството във всичките му измерения бяха основни внушения в проекта, а подобно на Гео и Дали, младият артист успява да сътвори една нова реалност, в която да ни ги представи. Експресионистичната игра на актьорите и провокиращите психиката текстове, тежко натоварени със символи, още в началото отхвърлиха претенцията, че пърформансът иска да бъде разбран и харесан от всички. Все пак за тази цел си имаме молове.

Силно доловима характеристика на целия проект беше отдадеността, самоинициативата и желанието на младите артисти не просто самоцелно да създадат едно по-различно събитие, да отбележат присъствие на сцената, а да въплътят искрените си усещания и емоции в играта и музиката, обвиващи произведенията на двамата поети.

Прекрасен е и фактът, че пърформансът е създаден изцяло от млади и тепърва прохождащи в културната среда свежи хора.

Със сигурност едно от основните впечатления, които остави събитието след себе си е за нещо неинцидентно и еднократно, а по-скоро обещание за бъдещо развитие и узряване на идеите и усещанията, на талантът на Ясен Василев.

Игнат Петроф

/Рецензията е публикувана на 20. 06. 2008 в електронното списание PublicRepublic/

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s