Змей – Дария Симеонова

Дария Симеонова

Ясен Василев, Иво Аръков, Мария Петкова, Даниана Коева

ЗМЕЙ (Гео Милев)

Остави ме!

– Змей Огнен е моят любовник!

Посред пламък и вихри гръмовни

– змейове с бели жребци,

в златни каляски змеици –

с развени

далече

крила

всяка вечер

той идва при мене.

Ела!

Притисни ме с безумни, свирепи ръце

до своята люспеста гръд от червени звезди,

до своето зверско сърце,

мокро в морава кръв:

вземи, изгори ме с пламтящата стръв

на свойте целувки –

грабни ме оттук ти,

отлети,

отнеси ме

– далече, далече, далече –

зад гори, планини, стръмни бездни и гробища,

в свойто царство без име

– о сън! о чудовище! –

дето няма ни ден, ни година, ни утро, ни вечер:

Там!

О знам:

Ти си Той!

Не отхвърляй едничката моя молба,

изпълни ми едничкото искане –

ах… стой! –

Подир знойна и страшна борба,

в безсъзнание, няма да знам –

и ще чезна – аз гола –

в скверната сладост на твойто притискане

– не, не, не! –

Аз падам надолу

– с мене ти –

летим

през огън и дим, и звезди,

зелени въртопи змии,

настръхнали копия,

– по невидими стръмни пътеки –

трясък и прах,

кисък и звън;

не, не, не! –

Ах!

– Пробуда:

камбанният звън.

В зората на местност безлюда

оплаквам връх своите меки

колене

чудовищния труп на моя сън.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s