Отново вали… (Яна Димитрова)

Отново вали – вече всяка вечер – и дъждът отмива буквите в просмуканите книги –
последните останали думи са затиснати под ръцете му докато спи,
защото той заспива с първите сенки разтегнати в стените на отсрещните сгради –
и газените фенери са едва запалени,
когато тялото му се отпуска над отгърнатите кожени корици –
… Часовниковата кула……
– 16 –
и останалото са бели страници –

А буквите са разтворено мастило в локвите по неравните тротоари –
през мрежата на прозорците си и сега може да види Библиотекарят, който крещи –
отдавна е накъсал класическите томове и енциклопедиите,
по чиито гланцирани листа останаха само рисувани форми
– вече нямат имена –

Мо също не помни –
предметите притискат стените в начупената му стая,
но той не може да ги отличи
– дори в приликата им –
а те са книги –
тежки, разхвърляни и с огънати от употреба корици
– и карти –
чиито означения са размазани и ярки цветове;
понякога чува накъсани звуци и търси миналите им материи –
– но така забравя още повече –

Разтваря внимателно пръстите си и отново ги чете
– Последните Думи –
а те са рязък образ който се разпада –

И улиците са покрити плътно бели –
листата тихо се късат под стъпките му
– пропити от дъжда –
печатните им знаци бавно потъват през повърхността към смесената маса химикали –
и в този град той чува само счупени предмети
– острите късове стъкло –
и те продължават да крещят
– защото това са последните им думи
– защото всички тук сме луди –

…..Часовниковата кула……
– 16 –
и сградите са изчистени графики в плътни черни контури –
но опита ли се да ги отдели –
равните им плоскости се стичат в разтопен метал и дървени опори –
улиците се огъват и мраморът се чупи
– малки пропасти подобно яйчени черупки –
острите им разкривени форми отварят тънки рани през плата на сивите му дрехи
– но той не помни
думите за болка или забраните над нея –
нито падащите им тела са съответни на ужаса в смъртта –
защото те изчезват между грапавите плочи и правите им фигури остават само неподвижно изкривени –

Единствено дългите подострени стрелки
– носят размазани усещания на кратки и познати мисли
– и те го водят –
отдалечавайки се в абстракта на термини как вижда себе си
– а всеки жест над разпадащите се извити стъпала –
е окончателната загуба на една от тях –

Сега
– той принадлежи –
в отмерването на кратките оставащи секунди до шестнайстия последен час –
издрасканата боя на римските числа –
и всяка разклоняваща се пукнатина
– отворена през хлъзгавия цветен мрамор –

И щом стрелките се слеят в една
– основите на кулата ще се огънат бавно –
старателно пречупени ще се свлекат
– плътните им дълги плоскости –
и в един събран момент на всеки минал писък – те ще са разпръснати-безименни –

– фантазия – която се повтаря с подновените декори от гланцирана хартия –

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s