Гео Милев – Кошмар

(Качалов в Иван Карамазов)

Аз се връщам: – изплашен, треперящ, без мощ,

разбит в отстъпление и в безпорядък – :

като след някой злощастен брюмер.

Влизам: блед, чер:

и удавям свещта в безпощадната нощ –

В панически бяг

стъпалата след моите стъпки падат

Бездънно в мрак –

Вън сняг, враг и нощта –

– – – –

Тук съм сам; тук е никъде; вън от света;

Никъде – Никога – Никой –

(И рече безумний в сърцето си: няма Бог!)

Ха!… ти си тук пак, враг!

Ограден съм отвред – без изход:

Кой си ти?

Сатана sum et nihil humanum…

Ха-ха!… Ти нападаш с безброй изкушения, злоби, измами

Душа ми –

Сбираш там всички скверни парцали в душа ми

– Раздрани знамена –

Сатана,

и влечеш ме в безумен поход:

Де? – – Без край…

– Безкрай! –

Пространство; Време; Мраз…

Квадрилиони… Квадрилиони… Квадрилиони…

Нито край… нито срок…

– Има ли Бог?

Кажи го безстрастно.

Най-сетне хващам твоя поглед: Кой си ти?

Свещта угасна.

Знам.

Ти си Аз.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s