Ела (Мина Стоянова)

eла

дъждът те кани

във феерични етюди

в скитнически нюх

в самотата на всеки истински път

ела…

в дъното на океана в розите в пясъка

в ехото на пристана

в любовта

в нечовешката

безнормена

безмълвна

грация

ела!

дъждът ще те вплете

в своите ситни жили

божествен

чужд

самотен зов

геният

роб

поетът е поезия

ах моля

те ела

потъни във своя гроб

отвъд разцъфва бог

/стихотворението е публикувано във февруарския брой за 2008 на вестник “39 грама”/

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s