Отвътре

Пейката е празна. Паркът е пуст. Наоколо е тъмно.

Една черна ръка без тяло изскача от нощта и оставя разтворена черна книга върху пейката. И изчезва.

Тя се събужда и си спомня. Книгата! Книгата! Книгата! Върху пейката. И излиза.

(Ще се изгубите в книгата)

Книгата я чака – черна и разтворена. Тя я вдига…

———————————— Писък ———————————-

Къде е? Стаята е без прозорци, без врати. Къде е? В света? Вън от него? Светът е вътре. В нея. Тя е светът.
По стените висят картини от нейното минало, от нейното бъдеще, от неизживяните животи, от незиброимите възможности, от другите животи, за които тя не знае. Небето е сиво и ниско, земята е мъртва – изгнила, продънена, дъсчена. Стените варосани се стесняват и я притискат.
Лумват пурпурни пламъци в нея – около й – изпепеляват света. Няма вода. Въздухът бавно й свършва.
Стените се разтапят, таванът хвръква, подът се рони на пепел. И тя изпада от света, полита…

надолу
надолу
надолу

Черната ръка изскача от мрака, улавя я в полет и хлопва кориците й.

Advertisements

One thought on “Отвътре

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s