#lonelinessindex

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ

Мисля за теб непрестанно, обикалям празните улици на полуразрушения град, надявайки се да те срещна, да видя силуета ти да се очертава на фона на купчините боклук и срутените сгради, да изскочиш иззад ъгъла, да видя очите ти като две игли, които ме зашиват към ръба, тялото ти да излезе мокро и женствено от дима на запалената й цигара, очите ти са ослепителните фарове, включени на дълги, докато колите те подминават в дъждовната нощ и закъснелите светлини на непрестанно променящия се град се отразяват в локвите по асфалта, а тялото ти е мокро и женствено, кръстът ти – кормило, обръснатата глава – огледало за обратно виждане, гръбнакът – стълб със знак внимание, при такава предстояща катастрофа, наистина, не трябва да употребявам алкохол, когато карам, когато очите ти са две улични лампи, неспособни да надвият нито мъглата, нито самотата, когато зад голите прозорци любовниците се събличат и тялото ти има формата на моята сянка, започва там, където моето тяло свършва или аз не успявам, и окото ти – въртяща се врата, през която не мога да мина.

ИНДЕКС НА САМОТАТА

В първия ден, когато разбрахме, че любовта си отива, температурите паднаха 40 градуса под нулата, косата изсветля за секунди, кожата стана прозрачна, под дълбокaтa сивa качулкa кръвта забави своя ход, само ритъмът на сърцето продължаваше настоятелно, но избледняло.

Найлоновите торби летяха носени от вятъра, безполови същества крачеха между горите от пластмасови ръце на изтърбушени манекени, извадени от изпотрошените витрини на фалирали магазини. Там някъде един ангел събираше хартия и картон за вторични суровини с усърдието, с което се събират парчетата от тялото на някой, който скоро ще възкръсне.

Такситата бяха пълни, храната беше студена, живите статуи не поглеждаха никого, снимките бяха твърде много, за да можеш наистина да ги видиш, сънят прекъсваше на всеки час и нищо не оставаше от спомена.

Индексът на самотата се покачваше – можеше да се види през прозореца, да се усети като тежест в гърдите, трудно дишане, желание да повърнеш. Казват, че в такива дни е по-добре въобще да не излизаш.

Времето не тече, а бавно, неусетно се разстила.

ИСМАИЛ

И докато хора, дървета, животни, ангели, демони
говореха за Исмаил,
той дума не обелваше
и печатът на мълчанието беше слепил устните му
и никой никога не чу гласа му.
Говореха, че няма да може нито да работи,
нито жена да си намери,
и потомство да му се роди,
че е прокълнат, наказание изпратено от Бог,
а не отговор на молитва,
защото кой Бог ще ти изпрати такъв син,
чието име означава Бог чу,
а той така мълчи и не проговаря,
и непрестанно пие вода,
с един ужасен лочещ звук,
сякаш е растение, изтръгнато от пръстта
и лицето му наистина напомня корен,
обича и милва животните,
плува чисто гол в реките,
смее се с пясъчните бури,
и от нищо не се страхува,
освен от любовта.

“КОТА 506″ в София

041.jpg

“Кота 506″ е изцяло изградена от документални материали – спомени, писма и документи, разпределени в три гласа: гласът на поета, гласът на държавата и хор на близките. Контрастът и конфликтът между тези гласове е движещата сила на текста, който чрез колаж от фрагменти изгражда един възможен поглед към живота и смъртта на Гео Милев.

Elevation_506_web (c)_1

9 април (четвъртък) 2015, 19:00 ч.
Център за култура и дебат “Червената къща”, ул. “Любен Каравелов” № 15, София.
7/5 лв. Резервирай билет тук.

Режисьор
Елена Хеймън е нюйоркски режисьор. Работата ѝ включва: Национално турне на “The Traveling Imaginary” – театрално рок шоу с участието на Джулиан Костър (Нютръл Милк Хотел), оценено сред “Топ 5 представления на годината” от Американското обществено радио (NPR); “Слънчевият експеримент” (Helikon Rep/FringeNYC); “О, Лиза” (Auntie Productions, watchliza.com); “Пази се от думите” (Helikon Rep.); “Орландо” (F&M); “Нашата лейди” (BCAP); “Пиеса за два характера” (EL2 Stage Work); “Чарли Чаплин, Пиеса No. 1″ (Чикагски университет). Понастоящем Елена работи заедно с Костър върху един завладяващ мюзикъл и различни радио пиеси, с участието на Джон Камерън Мичъл и Мени Патинкин. Елена е художествен ръководител на Helikon Rep., съвместен художествен ръководител на “The Orbiting Human Circus” и е възпитаник, както на Северозападния, така и на Бостънския университет, където е завършила магистратура по изящни изкуства. Член е и на Drama League Directing.

Автор
Ясен Василев, драматург и поет, роден в България през 1988 г., в момента живее в Шанхай. Дебютната му пиеса “Зазиданите” е поставена в София през 2012 г. и има номинация “Аскеер” за драматургия. Продукция по втория му текст за театър “Борхестриптих” е поръчана от Swatch Art Peace Hotel, Шанхай, и режисирана от автора като site-specific представление и видео инсталация през октомври 2014 г. “Кота 506″ е четена за първи път в немски превод през февруари 2015 г. в театър Drachengasse, Виена, с подкрепата на КултурКонтакт и Федералното канцлерство на Австрия. Носител на наградата на публиката на фестивала София:поетики 2010 и автор на стихосбирките “Сляп виси безкрая” (2009) и “Андрогин” (2011).

Преводач
Олга Николова е защитила докторат по английска и американска литература в университета Харвард. Работи като преводач на литература и критическа проза от български на английски и от английски на български. Тя е основател и главен редактор на “Пеат некогаш”, електронно списание за литература и философия. Неин превод на романа на Албена Стамболова “Това е както става” спечели конкурса на фондация “Елизабет Костова” през 2012 г. и беше издаден от “Open Letter Books” през 2013 г. В момента превежда “Песните” на Езра Паунд на български език.