страх е настръхнал на града по раздраните кожи
и нощта разпуска висящите парчета болка
зеещите липси прегладнели се отварят
и лакомо поглъщат лъжите на века
докато не изпият другите около теб
докато не изсмучат и последната им капка обич
и неусетно осъзнаваш че си сам и сам от себе си ядеш
но е вече късно: ритуалът трябва да се доведе докрай
докато само празното остане
докато само празното остава
харесвам!