Мина Стоянова
на
оctavio paz
сънувах онзи поет който днес го няма
толкова отдавна че самата аз
се съмнявам в съществуването си
влезе в стаята като разпиляни птици пред буря
и остави онова стихотворение в което
настоящето е непрестанно
настоящето е непрестанно
пристанищата които лъжат туристите
че мирът е дълбоката бездна отвъд
острието което издълбава земята
за високата гора е само дъжд
непрестанно конете бягат
аз прегръщам простора насечен от живите
всички които повдигат яките си като ритуал
да се отрекат от сринатия град
конете бягат но по бързо си отиват
листата под окапалия кестен
настоящето е непрестанно
преброявяне на птиците
