ЯRсен ВасилеВ и Петя Хайнрих
Той каза:
човекът който свири на флейта в подлеза
е като идол на някой
древен бог
подминават go! ужасени
не смеят да го поглед(н)ат в очите
по-страхливите му пускат по някоя и друга лъсната монета
единствено от страх че може би децата им
скоро ще пораснат скоро ще започнат
да окъсняват вечер
да прекосвят нощния Хамелн
а свирачът да си отмъщава
Тя отговори:
тази приказка е толкова стара
градът се разпада на трески и светлина
когато вървя по паважите
зазидали древното му чело
тази приказка е толкова стара
и вятърът зад скрина дреме
(неразбрал – на децата ти поникнала била брада
джудже в сгъвката на колосаните
бели чаршафи, покривки, платна, млечен път, вселената
е бебе в пелена)
и столетен плъх гризе обувката ми
си мисля
твърде жилава е
подметката
която плющи по паважа
и дори да окъснея
човекът който свири на флейта в подлеза
дали би могъл да изведе
и моите плъхове,
момче?
хахаха GO! ама вие да не сте си дружки с ghostdog
Това разпадане , особено ми харесва. Както и опита да се пише съвместно. Но сигурно защото познавам повече Петя , за мен е по-различима,а в съвместното писане се изисква един особен вид сливане, така че някак си да ” знаеш” какво ще напише другият и да си вече готов съответно.
bogpan, наздраве!
Ти пък откъде знаеш кой коя част е писал. Може аз да съм той, а Ясен да е тя.
Ясене, поздрави от 5 април 2009, който никога няма да бъде отново
. Ще пробваме ли да разгромим друго парче?