нямам начало на тялото
нямам пунктири и пунктове
нямам хора случки и неща
които да си мисля
че трябва да се случат
тоест необходимости
нямам крайници
с които да ги поема
новости различия
островите забравят обитателите
бирите кротко седят на масата до писателя
писателят се вглежда в старостта си
о!
писателят прерязвa статичното пространство
и преподрежда
столовете на другите
бързо посяга към запалката пали бавно
аз съм неговата цигара
влизам в дробовете му
пробивам стените му
врати
въздухът му да изтича
диша дишам
аз съм неговото темпо на отравяне
нямам тяло на началото
като изчезна си казва: това е краят
но не чува никой да го аплодира
кръгла
тишината се оформя
хороший рассказ, все разложено по полкам