на МЕРИ от мина стоянова

25сеп08

Отиваш да играеш другаде

Може би

Тази сцена те поглъща

Искаш да бъдеш актьор на себе си

Не на нея

Разбирам

Не обичаш вече пространството

Ако то не е способно да разобличи подражателната роля на обекта

Не искаш да оставаш там бавна

Като предмет който излиза от употреба

И се събира в купчина сянка

Не искаш да търсиш център на тази сцена

А да подредиш от нея тяло

Може би

Разбирам всичките ти роли

Разбирам очите ти които търсят да ги изпълнят

Когато не ги виждам

Когато само си представям

Как смъкват от публиката еротика гняв и други сили

Как потъмняват стават по плътни

Насичат напрежението на равни дози акт

Дресират звук и говор

Може би

Но докато си представям

Театърът остава само очакване без поглед

Filed under: Мина Стоянова, поезия   |  Leave a Comment
Tags: поезия