Яна Димитрова – Той е клоун

01авг08

той е клоун. с висок цилиндър и черно наметало.
танцува по стените
или стои стегнато събрал коленете си
пред себе си
и под разтворения чадър;

вали
и около него капките подскачат
- по дървените дъски на пейката
в парка с театъра

хората тичат, а той се усмихва
и усмивката му се разтяга болезнена свита във върха на устните
и разтворена в края им

защо не се прибере в наведената си малко отчупена къща
там котката продължава да тича след плъха
като в латерна

сега иска да смени диоптричната снимка
и да оцвети в здрач следващия си живот
– този, който не стои под чадъра.

Filed under: Яна Димитрова, поезия   |  Leave a Comment
Tags: стихове