Ела (Мина Стоянова)

26апр08

eла

дъждът те кани

във феерични етюди

в скитнически нюх

в самотата на всеки истински път

ела…

в дъното на океана в розите в пясъка

в ехото на пристана

в любовта

в нечовешката

безнормена

безмълвна

грация

ела!

дъждът ще те вплете

в своите ситни жили

божествен

чужд

самотен зов

геният

роб

поетът е поезия

ах моля

те ела

потъни във своя гроб

отвъд разцъфва бог

/стихотворението е публикувано във февруарския брой за 2008 на вестник „39 грама“/

Filed under: Делюзии, Мина Стоянова, поезия   |  Leave a Comment
Tags: Делюзии, Мина Стоянова, стихове