Ясен и Мина – Събуждам се отново…

22апр08

събуждам се отново
да, знам – било е всичко
с ъ н
и пак лежа
сред мрачния разкош
на моите покои…
но е ли е това
р е а л н о с т т а?
или е отново
сън в съня?

покорно диша във врата ми

облегната на счупеното огледало

срещу ми се смее

половината на моето лице

другата лежи на пода бездиханна

аз съм измежду им – фината

реалността това ли е

или отново

съм в себе си

сънят

да, знам –
сънят ме води
в спирала
и в кръг
в непрогледен мрак
без светлина
през коридори
тунели
лабиринти
без изход!
без светлина
помни смъртта
Memento Mori

тунел пресича

сетивата ми

тежко

длани в съзнанието ми потапя

бледо-мигновен светлинен сноп

в низ от петна

се разпада

и разтваря съня

търся предмети
в техните сенки
живот в смъртта
себе си в душата
душата в себе си
търся
края (в началото)
и началото (в края)
търся
единствената -
истината
единството -
изхода
търся
реалността
а намирам само
съня

отново съм там

опирам устни о стъклото

вкусвам плътта

затварям очи

а пред мен издъхват другите

през

отражения на светлината

е пътят между образа

рефлексията

и образа отново

сън в съня

е реалността

(стихотворението е публикувано във февруарския брой за 2008 на в-к „39 грама“)

Filed under: Делюзии, Мина Стоянова, Ясен Василев, поезия   |  Leave a Comment
Tags: Делюзии, Мина Стоянова, Ясен Василев, стихове