4×4=2012
12 май – ПЛОВДИВ – Място: паркинг на ул. „Станислав Доспевски“ – Начало: 20:30
18 май – СОФИЯ – Място: лятна сцена в Борисова градина – Начало: 20:00
4×4=2012
12 май – ПЛОВДИВ – Място: паркинг на ул. „Станислав Доспевски“ – Начало: 20:30
18 май – СОФИЯ – Място: лятна сцена в Борисова градина – Начало: 20:00
4х4 продължава и през 2012 с двойна сила. Към четиримата поети (Ясен Василев, Радо Чичев, Иван Димитров и Миро Христов) се присъединяват музикантите Ангел Додов и Любомир Брашненков с авторска музика, създадена специално за стихотворенията на представлението. 4х4 започна през 2011 като литературна шега с размяна на роли на Нощта на музеите и галериите в Пловдив и прерасна в поетично представление, което обиколи 6 български града през декември 2011, благодарение на програмата Изкуство в движение на Art Office. През 2012 нивото отново се качва и стихотворенията са се превърнали в музикални парчета (половината от които са съвсем нови и се изпълняват за първи път), а поетите – в техните единствени възможни изпълнители. Премиерата по традиция отново ще е в Пловдив – на феста отец Паисий на 12 май, а следващото представление – на 18 май на лятната сцена в Борисова градина в рамките на седмиците на четенето, организирани от София:Поетики. Така че гответе се.
4×4=2012 12 май – ПЛОВДИВ – Място: паркинг на ул. „Станислав Доспевски“ – Начало: 20:30 18 май – СОФИЯ – Място: лятна сцена в Борисова градина – Начало: 20:00
Мъчителят и неговите демони са неразделими и неразличими. Тялото е карта на травмите, всяка от тях отваря уста, хищна да изговори себе си, обаче не излиза звук, а само фантазия. Цветята на злото поникват отново. Това, което е криво, е красиво. Нещо липсва и нещо е в повече в това тяло. Нещо е надупчено, надробено, смляно. Нещо се пропуква. Мащабът на картата нараства дотолкова, че картата покрива травмата, както фантазията покрива художника, както маската скрива двойното, тройното, липсващото, грешното лице. Градът е тяло с висока концентрация на травми, маски и изтръгнати лица. На травмата й порастват зъби. Тя се тъпче, хапе, смуче, суче, гълта, повръща. Страховете са завъртат в орбити около нея. Светът все още има център, макар и кух. Сърцето е орган, който остава извън тази система, то няма зъби, косми, нокти и затова избягва живота, не се побира в разцъфналото тяло. Някой някога ми каза, че мракът е сгъстена светлина. И демоните са били хора, когато сърцето е било на мястото си. И Мъчителят е бил човек преди да стане машина за ужасяващи фантазии.
изложбата му все още е в Hip Hip Atelier,
представянето на стихосбирката АСФОДЕЛ, илюстрирана от него и написана от брат му, ще бъде на същото място на 24 февруари от 19ч,
а още за него можете да прочетете в: Дневник, Public Republic, 12, Edno, Boyscout magazine