КРАЙ .
точката се взривява
и разпръсква
вселената
змиите затварят кръга
лентата на мьобиус се завърта
∞
този текст няма заглавие
заглавието е в средата
но този текст няма среда
този текст е свободен
вън от кръга
спуснете се през озоновата дупка на заека
надолу
надолу
надолу
там където животът е
там където смъртта е не
там където всичко е сюр и суб
там където там к о г а т о
ч а с о в н и ц и т е с е т о п я т
надолу
надолу
надолу
със скоростта на светлината
космическо
свободно падане
пропадане
през думите и словото
без главните букви
без препинателните знаци
през праха на звездите
през тъмната материя
през черните дупки
през мрака на нищото
през
молекули
атоми
йони
протони
неутрони
електрони
и
ядра
н
а
д
о
л
у
долу
книгите не са затворени между корици
долу
портретите не са приклещени в рамки
долу
за пиесите няма сцени
(там където животът е сцена там когато ние сме актьори)
разпръскваш се на хиляди малки молекули вода
завърташ се върху спиралата
на дезоксирибонуклеиновата киселина
която пази паметта
memento
и се изгубваш в невидимите кръгли ъгли
на освободените под и надсъзнание
колективно
погледни света през дупките на сиренето
аномалии в магнитното поле
предметите са без сенки
аз газя в облаци под дъжд от въпросителни
коридорите висят във въздуха без сгради
капят восъчните лица на халюциногенните хора
нирванно отвлечени от опиум и абсент
пясъкът изтича temporis causa
лотусът разцъфва – цветята имат очи
стигми прорязват праматерията
схизми разполовяват вселената
първоархитектът е самозазидан в кървящо лабиринтно здание
в транс в екстаз шаманите бият барабаните тъпаните и тарамбуките
с жезлите удрят жлезите на гнозиса
и хипнотично отеква ехото от пулса на вселената
тези отворени заключени врати
лодкарят и безименните сенки
мойрите без очи
съзнанието спи
слънцето угасва
минотавърът бди
нощта е без изходи
сфинксът няма отговори
~ дали ~
медът е по-сладък от кръвта
лебедите се оглеждат в слонове
статуите са взривени раздробени
жирафите горят
омарът звъни
вдигни
кой е
аз мисля
кой търсите
себе си
tu fui ego eris
сърцето ти е зло
сервирайте ми яйца на очи или очи на яйца
в чиния без чинията
всичко е едно
о каква ужасна и прекрасна есен
йон – ной
сторъките пишат автоматично
титаните рушат значения догми и табута
аквариумът прелива
потопът отмива буквите от езическите апокрифи
утопия потъва при атлантида
авалон се изгубва в мъгла
стая 101 те прибира в себе си
на тринайстия етаж лудостта е за всички
ядрата вибрират преди взрива
боб таро кристали куршуми и свещи
планетите са в конюнкция
квантовите оракули провиждат
котката в кутията не е нито жива нито мъртва
във въздуха висят усмивки
пясъкът изтича temporis causa
утробата е празна
психоза паника
пан психея
memento
ДНК
25-ти кадър
някой е разрязан от прозореца
пак ще се съедини
к о г а т о ч а с о в н и ц и т е с е т о п я т
амнезия по време на медитация
(това е заглавието)
екзод
от въпросите без отговор
всички пътища водят в устата на истината
върнете се назад
край и отначало
върху шахматната дъска
фениксът изгаря и се ражда
temporis causa
ерос е любов танатос памет
memento
самсара и кръгът отново се завърта
във вечно сътворение
бог
е
смърт
дяволът
е
време
поетът е поезия
човекът е вода
безсмъртно
творчество
свобода
да измислите
да напишете
да изиграете
да композирате
живота
музиката
ще ви води
създайте
ваша
вселена
тогава пясъкът ще изтече
тогава материята ще се влее в матрицата
тогава всичко пак ще е едно
тогава
тогава к о г а т о ч а с о в н и ц и т е с е т о п я т
8 8 8
memento
брахман брахман брахман
този текст е без край безкрай ∞ ∞ ∞
/текстът е публикуван в новия брой на списание “Страница”/
