Непорочно заченат Едип

30окт09

Пуста улица, ниско над която пълзи гъста мъгла. Млада жена в болнично бяла нощница, с обляно в сълзи лице и с разрошени коси, е притиснала малък вързоп до гърдите си и тича. Стъпките й отекват по паветата и тя се плаши от собствената си сянка, извръща поглед назад и се взира в мрака, сгъстен от слабите светлини на селските улични фенери. През равен период от време в далечината пред нея проблясва светлината от морския фар. И тя продължава да тича задъхана.

Между спуснатите завеси се промъкват първите слънчеви лъчи. Едип, потен и напрегнат, се върти из измачканите завивки на леглото си и бузите му са мокри от сълзи, текнали насън от затворените му очи.

Младата жена изкрещява обезумяла и затръшва вратата след себе си. Фарът присветва. По витите стълби на кулата след нея тича мъж. Жената с ужас притиска вратата с тялото си. Мъжът залепя нос о стъклото, което се изпотява от дъха му, и започва да удря с юмруци по него. После се отдръпва за миг в мрака, засилва се и блъска вратата с тялото си. Стъклото се чупи. Младата жена изпуска това, което притиска до гърдите си, олюлява се и се премята през парапета. Непознатият поглежда долу – кръвта бързо пълзи по водната повърхност и я оцветява в тъмночервено. Бебето в краката му проплаква.

Едип отваря очи, облян в пот и трескаво скача от леглото. Дръпва завесите и в дълбочината на хоризонта стърчи морският фар. После слиза долу. В кухнята са майка му и баща му, осиновителите му, които го намерили една студена сутрин на върха на морския фар. Господин Ф., пазачът на фара, чете вестник. Госпожа Ф., възрастна трътлеста жена с елегантно стегната на кок коса, приготвя яйца на очи. Двамата го поздравяват, когато влиза. Едип не отговаря. Сяда на своето място на масата пред празната чиния и хваща главата си в ръце. Госпожа Ф. отбелязва, че рано е станал и му хвърля загрижен поглед, докато леко раздрусва тигана, за да не залепнат яйцата. Господин Ф. го поглежда над вестника, после отново забива нос между страниците. Едип мълчи. Какво има, пита го госпожа Ф., да не би пак да е сънувал… Да, Едип я прекъсва и потвърждава, господин Ф. сваля вестника, оставя го върху празната чиния на масата и впива поглед в него. Но той не иска да говорят за това. Госпожа Ф. и Господин Ф. разменят погледи. Едип търка слепоочията си. Госпожа Ф., с тигана в ръка, разпределя яйцата по чиниите и тримата сядат да закусват.

Следователите смятат, че най-вероятно става въпрос за самоубийство. Когато дошли от града, се опитали да извадят тялото, но се оказало невъзможно – скалите под фара са непристъпни, а и паднала от така височина, сигурно е станала на парчета. Господин и госпожа Ф. бързо уредили документите по осиновяването, за да задържат детето, а случаят бил закрит. Чак след това разбрали, че от близката лудница, отвъд влаковите релси, е избягала една жена, наскоро родила. Това окончателно затвърдило полицейската теза – в момент на умопомрачение лудата се е хвърлила от фара.

В двора на лудницата отвъд влаковата релса, която минава покрай селото, дълга асфалтирана алея води към централната сграда – масивен каменен замък с прозорци с железни решетки и огромна двойна врата. Едип и директорът на лудницата крачат по алеята под сенките на буковете и разговарят. Директорът е висок, съсухрен мъж на неопределена възраст, с дълъг орлов нос, на който едва се крепят очила с тънки рамки и голям диоптер. Облечен е в бяла престилка, темето му е плешиво, а малкото израснала рехава бяла коса е загладена назад. Едип настоява да види документите по случая на майка си. Класическа шизофрения, обяснява докторът. Била е много зле, още когато са я докарали тук – но това е преди той въобще да постъпи на работа, така че не знае кой я е довел. В последните месеци преди смъртта й обаче нещата се влошили. Всички били изненадани да открият, че е бременна. И досега не се знае кой е бащата. Лекарят се оглежда неспокойно из празния двор. Плъзнали слухове за това какво правят санитарите с беззащитните пациенти. Но той не може да предположи, че някой от неговите служители би извършил подобно нещо. Както и да е, майка му съвсем превъртяла след като разбрала, че е бременна. Настоявала да задържи детето и крещяла наляво и надясно, че е заченала непорочно. Започнала да се изживява като избрана и да говори, че детето й е предопределено. Предопределено за какво, пита Едип. Лекарят клати глава. Двамата се изкачват по каменните стъпала и влизат през двойната желязна порта в старата постройка на лудницата.

В единствената кръчма в селото Едип винаги стои на неосветената ъглова маса, обикновено над чаша тъмна бира. Погледът му е мрачен, гледа надолу към изподрасканата повърхност на масата. Наоколо е шумно. Мъжете се наливат, звънтят чаши. Барманът сипва питиета. Изведнъж вратата се отваря рязко и разговорите сепват. Едип вдига поглед и му се завива свят, хваща се за главата, картината пред очите му се размива, всичко започва да тече като в сън. В кръчмата влиза непознат възрастен мъж. Мъжете от селото замръзват с чашите в ръце, някои се споглеждат тревожно, други стават раздразнителни и враждебни. Старецът е облечен в шлифер, косата му е бяла и загладена назад, очите му са широко отворени и сякаш не мига. Ходи бавно, стъпките му отекват в тишината на помещението. Иззад бара барманът е застинал с насапунисана чаша в едната ръка и гъба за миене в другата. „Кой е тоя?”, обажда се някой на по-висок глас и изведнъж из кръчмата започват шушукания. Непознатият спира пред бара и се обляга на него. „Кой си ти?”, провиква се някой друг. Мъжът се извръща, очите му продължават да бъдат широко отворени и казва с пресипнал глас: „Пазачът на фара”. Избухва пиянски смях, на една от масите някой чупи бутилка от бира, която се пръска на парчета по пода. Барманът оставя чашата и гъбата и се втурва да събира стъклата, а в кръчмата отново избухват гласовете и настава суматоха. Едип седи на мястото си, лицето му е пребледняло, държи главата си в ръце и притиска слепоочията си. Непознатият го фиксира от бара с ококорените си очи и започва бавно да се приближава към него. Едип се оглежда. Никой вече не се интересува от стареца, всички отново пият, крещят и се опитват да се веселят. Непознатият спира пред масата му и започва да му шепне. Това, което му се е случило току що е deja-vu, той знае отговорите на въпросите, които го измъчват. Едип се опитва да се отърве, казва му, че може би го бърка с някого. Непознатият обаче е настоятелен, Едип се опитва да стане, но той препречва пътя му, бърка в джоба си и вади измачкано листче хартия. Набутва го в ръката му и му прошепва, че това е билет за влак. Трябва да отиде до влаковата релса и да тръгне пеша по нея на изток. Ще стигне до една гара, до която не може да се стигне с влак, а само пеш. След това трябва да чака. На тази гара ще дойде влак и ще го отведе там, където го чакат отговорите на въпросите му. Едип благодари, набутва листчето в джоба си и бърза да си тръгне. Непознатият старец му се усмихва и гали лицето му. Нека не го мисли за луд, казва, самият той е дошъл с този влак. В очите на Едип се чете страх, той се извинява, нескопосано събира нещата си, намята якето си, събаря халбата с бира, която се разлива по пода и излиза тичешком от кръчмата.

Едип се прибира задъхан, затръшва вратата зад себе си и се обляга на нея. Диша тежко. Ръцете му треперят. Съблича якето си и го хвърля на леглото. После сяда, изважда листчето от джоба си и го разтваря с треперещи ръце – наистина е билет за влак. Няма дата. Нито дестинация. На задната страна с черно мастило и нечетлив почерк е изписано „tu fui ego eris”*. Едип оставя листчето на леглото, става и трескаво започва да се върти в кръг из стаята си. Tu fui ego eris. На няколко пъти поглежда през прозореца – морският фар свети в далечината. Изведнъж Едип грабва якето си, облича го отново, взима билета от леглото, сгъва го, прибира го в джоба и отново излиза тичешком.

След като се уверява, че старецът е изчезнал без следа от кръчмата, Едип тръгва по влаковата релса, която минава през голо, пусто поле. Видимо изморен, с разкопчано яке и с разрошена коса, той тича на изток и ругае старецът и себе си наум. Постепенно тичането преминава в ход. Вади билета от джоба си, поглежда го отново, смачква го и го хвърля на земята. Но продължава. И след време наистина забелязва слаба светлина в далечината. По средата на нищото от нощта изскача малка гара, на единствения перон на която чака влак. Наоколо няма никого. Едип се колебае, поглежда извървения път, който се губи заедно с релсите някъде назад в миналото и се вмъква във влака през отворената врата. Купетата са празни, той прекосява целия вагон и решава да слезе, но през прозореца гарата бавно е започнала да се отмества встрани. Едип се сепва и тича обратно към вратата, от която се е качил, но влакът бързо набира скорост и когато стига отворената врата, нощта вече лети покрай него.

Едип се събужда и отваря очи. Седи на мръсна, прашна седалка в едно от празните купета. Влакът е спрял. Поглежда навън, но не вижда нищо. Става, изтупва дрехите си от прахта и слиза. Струва му се, че се намира на същото място – същата малка гара с един-единствен перон по средата на нищото. И без да знае какво друго може да направи, той поема обратно по влаковата релса към селото.

Неусетно е навлязъл в гъста мъгла. Той е нащрек, за да не изпусне светлините на селото и наистина по едно време вижда нещо да присветва в далечината. Но това нещо се движи. Едип се затичва. Приближавайки, пред очите му се оформя силуетът на развяна от вятъра бяла нощница. Жена е. Едип извиква след нея. Тя сякаш се сепва и за един кратък миг се обръща назад, но в мрака не може да види лицето й. После тя прекосява влаковата релса и се втурва да бяга надолу към селото. Едип затичва след нея. В далечината очертанията на морския фар стават все по-ясни, все по-близки.

* аз бях теб, ти ще бъдеш мен (лат.)

Filed under: Ясен Василев   |  1 Comment
Tags: Ясен Василев, едип, конкурс, награда, непорочно заченат, immaculate conception, разказ, oedipus, short story, yassen vassilev

Ajabez Acoustic Live /Free Entrance/

29окт09

Скъпи приятели,

Каним ви на първия акустичен концерт на Ajabez – 5 ноември, 21.30 ч., Pop Art Cafe, в сърцето на София – до паметника на Партиарх Евтимий (Попа).

ВХОД: СВОБОДЕН!

По време на събитието ще имате възможност и да се включите в създаването на първия ни албум и да станете наши ко-продуценти – повече за това на www.ajabez.com

Очакваме ви!

С обич,

Ajabez

Filed under: Аявис, Ясен Василев   |  Leave a Comment
Tags: ajabez, album, concert, албум, аявис, концерт, free entrance, made by friends, milen, pop art, uganda

ХNHT

24окт09

Иван Москов

Filed under: Uncategorized   |  1 Comment
Tags: cinema, Ясен Василев, иван москов, кино, късометражен, натфиз, ованес торосян, film, hint, ivan moskov, natfa, филм, хинт, short movie, yassen vassilev, youtube

Небето е ключът на света:

10окт09

разкодиране на слепотата

Още докато пишех стиховете от „Сляп виси безкрая” се двоумях дали не трябва да добавя и някакви обяснителни бележки към тях. Когато дойде време за издаването обаче, всичко трябваше да става много бързо и бях зает повече с подбора и с подредбата, отколкото с писане. Впоследствие много от приятелите, които прочетоха книгата, имаха хиляди въпроси и ме помолиха да напиша нещо, което да разясни стихосбирката. Това нещо се нарича „Небето е ключът на света: разкодиране на слепотата” и започва така:

Заглавието на книгата (също като заглавието на този текст) е цитат от Гео Милев (от стихотворението „Гроб” от книгата „Иконите спят” / от статията „Небето”) – на който са посветени и повечето от стихотворенията. 22 на брой, те са подредени като картите от Голямата Аркана на Таро (21 + 1), като всеки текст отговаря на карта от колодата с нейното символно значение:

0. Трансмутации / Глупакът или Шутът: любимият ми образ от Таро – глупакът, който потегля на път – с който непрестанно се идентифицирам по множество причини. Харесвам го, защото умее да забавлява, но защото може и да крещи истината. А пътуването му е метафора на изграждането на човешката личност. Съвсем не е случайно, че точно „Трансмутации” отваря книгата. Този текст е нещо като artist statement. Изразява убедеността ми, че истинският творец не трябва да спира да върви, трябва постоянно да се променя, да се развива, да изкачва стъпала, да търси, да става по-добър, да си проправя път, да не се повтаря, да не се връща назад, а постоянно да се преоткрива, да сменя кожите и самоличностите си. В алхимията трансмутацията е процесът на превръщането на метала в злато. В стихотворението глупакът се превръща в поет, поетът в бог, бог в текст. Съдържа множество препратки към известни детски приказки, докато развива усещането за тялото като дърво (ясен), което ще се превърне в хартия, изписана със стиховете от тази книга.

1. (анти)Омир / Магьосникът: стихотворението е вдъхновено от разказа на Борхес „Безсмъртният” (който съдържа метафорично теоритичната основа на постмодернизма) и от статията на Гео Милев „Фрагментът”. В разказа един от героите е първият поет – Омир, а в статията Гео говори за последният – Анти-Омир. Всичко това ме навежда на мисълта, че може би постмодернизмът е финалът на литературата такава, каквато я познаваме.

2. художникът е бременен с портрета ти / Папесата: всичко се роди от един сън, в който сънувах как Дали рисува моя портрет. Впоследствие текстът пасна идеално с картата: от една страна жена заема традиционно мъжкото място на Папата, а от друга – един художник забременява с творбата си. Стихотворението е също и експеримент за тежестта на отделната дума. Съдържа множество препратки към картини на Дали, както и към филма му с Луис Бунюел „Андалуското куче”.

3. Скоростта на Колодата / Императрицата: първоначалната ми идея беше „Скоростта на Колодата” да е цикъл от 22 кратки стихотворения, вдъхновени от Голямата Аркана на Таро. Обаче се случи така, че написах само 14 и концепцията се прехвърли върху структурата на цялата стихосбирка, а текстовете отпаднаха. Накрая с Йордан Ефтимов (редакторът на книгата) решихме да включим само 7 (които също са отражение на първите 7 карти от колодата).

4. Обезглавен / Императорът: един яростен текст, посветен на убийството на Гео. Светът сам обезглавява себе си. В човешката история досега всеки, който е успял да преодолее и надмогне егото си, който е посветил живота си на другите, е свършвал на кладата, гилотината, бесилката или кръста. Всичко това от страх от различността. Парадоксално обаче, смъртта не унищожава и не изкоренява, каквато е целта й, а напротив – засилва и подхранва идеята, прави я вечна. На един етап това беше заглавието на цялата стихосбирка.

5. Макаронена Меланхолия / Папата: този текст се роди от любовта ми към италианската кухня и омразата ми към институционалната религия (в лицето на Папата), които се пресичат в Рим. Едно вкусно стихотворение за вечния град или едно вечно стихотворение за вкусния град

6. Теория за Тялото / Любовниците: най-еротичният текст в книгата, който не се чете, а се пъшка (в тройка с Мина и Шамана) и въпреки това не е мръсен, защото еротиката е божествена (Дали го е казал!). Така че елате да гледате Dirtify/WarX при първия удобен случай!

7. Отвътре / Колесницата: отново сън, който първоначално беше проза и част от проекта „Делюзии”. Това е първият ми публикуван в интернет текст и първият текст, който съм чел пред публика – може би и затова го включих в стихосбирката – от някаква привързаност и носталгия.

8. Звукът на усмивката / Сила: заглавието е на Даниана Коева (която участваше в пърформанса „Когато часовниците се топят”). Тя имаше идея за танцово представление с такова заглавие и ме помоли да напиша нещо, което да може да се използва. Така се получи този текст. Представлението обаче още не се е получило, но може би предстои.

9. ЯRсен / Отшелникът: този текст е отражение на идеята, че името на човек предварително кодира същността и съдбата му и на митологическия мотив за Световното дърво ясен, което представлява тялото на Вселената.

10. – когато бъдем безплътни (Е=МС²) / Колелото на Съдбата: стихотворението се роди от една малко известна статия на Гео Милев за окултизма, в която се говори за противопоставянето между духа и тялото. Наказанието за първородния грях е плътта, а земният ни път е борба с плътта, изтъняване на тялото, докато остане само дух.

11. 3001: космическа илиада / Справедливост: sci-fi поезия с намигване към космическата одисея на Кубрик.

12. 8 Вечности до Изгрева / Обесения: вдъхновено от най-хубавия July Morning в Камен бряг, когато времето сякаш беше спряло, нощта беше безкрайна, всички хора бяха едно и до изгрева сякаш оставаха 8 вечности.

13. ГЕНетика / Смъртта: отново се появява шутът от нулевата карта и има какво да каже…

14. Инквизиция на Плътта / Умереност: първите думи от този текст са заглавието на една графика на Дали, която видях за първи път на изложбата му в Истанбул – отново разтопен часовник, около който той беше написал „понякога часовете кървят като Христос”. Тази фраза не можеше да ми излезе от главата, докато не написах стихотворението.

15. Срам и Позор Потоп / Дяволът: поетично-еротична садо-мазо версия на приказката за Снежанка, която се роди от То4ка като идея за нейна картина. Текстът беше проверка до колко далеч мога да стигна. Зад цялата тази привидна несериозност стои предупреждението, че фиксацията върху секса, който ни е залял в последно време, може и неусетно да ни удави.

16. МетроПолис / Кулата: текстът е вдъхновен от класическия научнофантастичен филм на Фриц Ланг „Меtropolis” от 1927. Всяка форма на управление рано или късно се срива, предполагам и нашата върви устремено към своя финал.

17. Scarabeus Sacer / Звездата: скарабеят е свещенят египетски бръмбар, който ражда сам себе си и е символ на безсмъртието и възкресението. Идеята за текста отново дойде от една графика на Дали, която видях в Истанбул, и която беше включена в книгата му „10 рецепти за безсмъртие”. Йордан Ефтимов държеше този текст да е финалът на книгата.

18. Слепи Визии / Луната: това е един от малкото текстове, които както подсказва заглавието, си остават слепи. Написан като в транс, все още не съм абсолютно сигурен какво означава. Но, както казва Дали, това, че не виждам смисъл в картините си докато ги рисувам, въобще не означава, че те нямат такъв

19. Лудата Ладия / Слънцето: текстът е вариация на средновековния мотив за кораба на глупците – когато нямало лудници и натоварвали всички луди в един кораб, който пускали по течението на някоя река. Цитатът е от Хийт Леджър като Жокера – който е поредното превъплъщение на Шута или Глупака.

20. Аявис / Съд или Ангелът: вдъхновено от и посветено на Аявис – заради вярата им, заради силата им да променят, заради любовта в сърцата им. Never walk alone!

21. амнезия по време на медитация / Светът: поредният жалък опит да се отрази поне частица от Вселената в текст. Борхес казва, че ако някой поет успее да събере цялата Вселена в една поема, тя ще се състои от една единствена дума, или един единствен звук, който обаче е невъзможно да се изговори. Структурата е от Гео, множество препратки към Дали, различни митологии и религии и т.н. и т.н. безкрай без край ∞ ∞ ∞ защото… все пак това е само началото

ЯRсен ВасилеВ

Filed under: Аявис, Гео Милев, Делюзии, Когато часовниците се топят, Мина Стоянова, Салвадор Дали, Ясен Василев, поезия   |  Leave a Comment
Tags: Ясен Василев, гео милев, поезия, предговор, салвадор дали, сляп виси безкрая, стихове, стихосбирка, хийт леджър

Mайсторът (и) Мария

06окт09

за „Подножието на вечерята“ на Мария Калинова, изд. Алтера, 2008

текстът е публикуван в последния брой на вестник Култура

Да яде и да пие, за това е човекът. Тъй като в „Подножието на вечерята” става въпрос за хранене, си представям Мария Калинова като майстор („и аз съм желязна, и аз съм майсторът”) готвач. Тогава стиховете в тази книга са скъпи и редки деликатеси за духа – пикантни и с тръпчив вкус, който остава в устата дълго след като си консумирал, от онези със сложните имена, за които трябва да платиш цяло състояние, и които никога не могат да те нахранят, но за сметка на това ти доставят неописуемо удоволствие. Така и с тези стихове: те започват след като свършат. Вместо да заситят глада за поезия, който те е накарал да посегнеш към книгата, те те оставят да „преглъщаш наобратно” още по-гладен, отколкото си бил в началото. Тези стихове те карат постоянно да се връщаш, да обръщаш вече прочетени страници и да препрочиташ. Устата ми се пълни със слюнка само от някои от заглавията – в тази вечеря са забъркани „обли убийства”, „бинтовани тайни”, „вертикални морета”, „мъртви езици”, „вкаменени гори” и „предишни прераждания”. Тук са смесени фолкора и митологията, Библията и дзен будизма и какво ли още не. „Самата сляпа” ни сервира „опашките” на лисицата, а хлябът се предлага само с „наказателни игли” забити в него и с добра ракия от „четвъртъците на ноември”. Това са текстове, които не можеш просто да преглътнеш – те трябва да се дъвчат бавно, докато разтвориш езика им, докато усетиш вкуса на всяка дума, на всеки глас, който се обажда от страниците. Макар писането на Мария безмилостно да „разрязва тела и предмети” и езикът й да „реже, задълбава и оголва до кокал”, на читателя ще му е трудно да разреже тази книга, „да стигне дъното й” с нож, ножица, хартия или бръснач, защото тази поезия е жилава – трудно се „слапва, схрусва, смлясква, сгълтва, смила”.
Но Мария е също и майстор зидар („сънувам, че зидари ме убиват с камъни”), защото е построила с вниманието на архитект стиховете си – с дълбоки основи и здрави стени, така че времето не може да ги разруши, ще устоят и на трусовете на епохите, няма да помръднат – „като пирамиди, като паметници, като позорни стълбове” – обладани и обвити в мистерия – в тези сгради не се живее, в тях се вгражда опитът на миналото („как ще застрелям миналото си там вътре, миналото си там вънка”) или майсторът вгражда сам себе си, за да се предпази от „опасните типове, уличниците, от лицата, oт случайните срещи”. Тези постройки нямат врати, прозорците са зазидани и може да се влезе само през „ухото на иглата”. В началото изглежда невъзможно, но веднъж промъкнал се отатък, някаква „обърната клаустрофобия” не ти дава да излезеш, дърпа те навътре и те кара да изследваш всеки ъгъл, от който дебнат мумии, самоубийци и тайни дневници. Изучаваш всеки камък, но разбираш, че ”не можеш камъните да извадиш и преобърнеш наобратно вътре в посоките им”, защото от тези текстове нищо не може да бъде махнато, нищо не може да бъде добавено, всяка дума тежи на мястото си, всеки камък е невъзможен за поместване, всеки камък значи и едно, и друго вътре в себе си.
Но тази вечеря може и да откаже от храненето – ако нямаш опит, търпение и вкус да дегустираш, да изучаваш продуктите й – може да ти приседне или да ти се подвигне, затова препоръчвам да седнеш да ядеш, да пиеш и да четеш с чисто сърце и без очаквания, да дъвчеш бавно и да видим кой кого! Начало на вечерята!

Filed under: Ясен Василев, поезия   |  Leave a Comment

Dirtify/WarX е в Пловдив на 02.10.2009 от 21 h

26сеп09

Къща – музей Атанас Кръстев – Начо Културата

Галерия Червеното пони

Старинен Пловдив, ул. Д-р Чомаков 5А

Dirtify/WarX – Пърформанс – поезия и музика

21:00 ч. Пърформанс – поезия и музика – menage a trois тук и сега с Ясен, Мина и Шаманчето от група „Попара“, които ще медитират върху еротиката и бунта, материята и мистерията, времето и вечността и ще разбулват тайните на вселената в поезия и музика – по стихове на ЯRсен от стихосбирката „Сляп виси безкрая“ и Мина от стихосбирката „Градове сме, а после пустини“.

Filed under: Гео Милев, Когато часовниците се топят, Мина Стоянова, Салвадор Дали, Ясен Василев, поезия   |  Leave a Comment
Tags: dirtify, импровизации, мина, музика, нощта на музеите и галериите, пловдив, поезия, пърформанс, стихове, шаманче, ясен, warx

Милен и Уганда

13сеп09

Милен е съвсем обикновен млад човек. С едно изключение. Той вярва, че може да промени света.

И за разлика от много хора, които само говорят, той действа. За втора поредна година пътува за Северна Уганда, за да помага на бедстващите хора в един от най-бедните райони в света.

Четете повече за него и мисията му в Уганда в actualno.com

Filed under: Аявис   |  2 Comments
Tags: actualno, africa, ajabez, child voice, африка, аявис, благотворителност, милен, уганда, uganda

Вградена Вода / Trapped Water

02сеп09

В огледалото тя винаги се е усещала някак завършена, някак обла и кръгла. А в живота всичко е в квадрати. И наоколо – родителите й, ръбестата й сестра, балконът, на който сега стои, паралелепипедният блок, градът. Квадрати. Всичко, което е сиво, е красиво. Дали? Тя гледа, но нищо не може да види. Дали да не се изтърколи надолу, през парапета, да се прехвърли като случайно откъсната кръгла водна капка и да сложи край на всички геометрии? Дали? Тя върти поглед. Но не може. Очите й не виждат. Като забодена с пергел е на терасата, на пулсиращия балкон, който все повече се свива, на който никой никога не е излизал, от който никога не са тръгвали вити стълбища, до който никога не са били иззиждани врати. Оттам тази сила на квадрата – тя е вградена – между вън и вътре, между горе и долу, нито там, нито някъде другаде. Квадрати. Какво остава за една кръгла, жива вода, освен да се разсъхне като змийска кожа под смучещата светлина на сивото слънце, захванало като карфица краищата на четирите ръба на света? Кажи, какво?

She always felt somehow complete, oblong, round when she looked at herself in the mirror. But in real life everything is squares. All around – her parents, her angular sister, the balcony where she is standing now, the box-shaped apartment building, the city. Squares. Everything grey is beautiful. Is it? She keeps looking on, but she can’t see a thing. She thought of tumbling over the guardrail, like a random water drop rolling off, and putting an end to all the geometry. Should she? She keeps looking around. But to no avail. Her eyes can’t see. As if she’s been pinned with a compass to the terrace, the throbbing balcony that is shrinking down with every beat, where nobody has ever gone out, from which no staircase spirals down, or a door opens to. Hence the power of the square – it is integral – it stands between outside and inside, between up and down, neither here nor elsewhere. Squares. So what’s left for a round, live water to do, except to shrivel like a snake skin under the sucking light of the grey sun who’s rays are holding down like needles the four corners of the world? Tell me, what?

текстът спечели първа награда на конкурса за кратка проза на ЛитерНет

преводът е на Емил Лазаров

Filed under: Ясен Василев   |  Leave a Comment
Tags: Ясен Василев, вградена вода, кратка проза, литернет, trapped water

Фуриозо

28авг09

Огледалата и съвкуплението са отвратителни, защото умножават хората.Кой изхлипа в тишината на замлъкналите зали?

Неистовият ходи
ходом марш в Содом ходом марш в Гомор раз два раз два раз блудният син не се завръща нивга веч но тогава кой изхлипа в тишината на замлъкналите зали
и кой кажи ми кой остави я съвсем сама с огледалата вкъщи
в тези тъмни векове и средни времена да й врътнеш и да й връчиш ключа на целомъдрените гащи и да я оставиш на доверие съвсем сама не е съвсем типично
защото точно когато си отиваш между краката й започват празниците на града
привършват постите и дворът на двореца ти ще се напълни с люде
и най-отпървом ще я посетят маскирани ковачът и ключарят изчукали затвора от метал излели тайните му входове и кодове
след това и други ще се изредят зажаднели за месо и плът на каторжници и господари отраженията ще се редят в огледалата на дома ти
карнавал и карнивор извратен перверзен ритуал на изкусители и изкусени носорози еднорози и даже други рогоносци рога ще слагат
а неистовият ходи в градината на земните удоволствия неистовият ходи
и докато тя си носи кръста ти няма и да подозираш как се позориш
докато наказваш езичници магьосници еретици вещици и грешници
докато колиш бесиш и сечеш докато усмиряваш демони докато укротяваш и покръстваш варварски жени докато издигаш клади и бесилки и колове с набучени глави докато издивяваш в кръвожадна лудост ти няма и да подозираш
а неистовият ходи и реките потекоха наобратно а неистовият ходи
и два пъти блудният син ще се удави в мандрагори в слухове в отвари и отрови
и тя ще се досети че са я видели огледалата отче огледалата прости й и вси светии неистовият ходи неистовият ходи раз два ези тура
тя се продава и се предава изповядва се и заповядва точно в 8 да я чакат кладите
пред очите на огледалата без прошка проповед и покаяние да я захвърлят в зеницата да я очистят от позорната обвивка на срама ходом марш
вината вината смеят се огледалата изплъзваме се свличаме тялото
влизаме в пустотата сине въртим въртим колелото на истината

текстът е публикуван във в. СЕГА от 15. 08

Filed under: Ясен Василев, поезия   |  1 Comment
Tags: Ясен Василев, гей, кеану рийвс, мадона, поезия, erotica, furioso, gay, keanu reeves, madonna, секс, стихове, фуриозо, sex, wolfboy

?

?

04авг09

Filed under: Гео Милев, Делюзии, Когато часовниците се топят, Салвадор Дали, Ясен Василев, поезия   |  Leave a Comment
Tags: Ясен Василев, гео милев, поезия, салвадор дали, сляп виси безкрая, стихове