ego

13юли09

- статия за мен можете да прочетете в новия юлски брой на ЕДНО

- рецензия на проф. Милена Кирова за “Сляп виси безкрая” в “Култура”

- отзив в “Критични вибрации” на Буквите

- интервюта за Кафене, Spas & Public Republic

a ето и някои от наградените стихове от книгата:

- амнезия по време на медитация – на Веселин Ханчев 2008

- Лудата Ладия – на конкурса Море в Бургас 2009

- Теория за Тялото – официално текстът не е печелил никакви награди, но пък е най-четеното стихотворение в този блог

- Макаронена Меланхолия – сред отличените в конкурса СтоЛица на Литературен вестник – сборникът със спечелилите стихове, разкази и есета ще излезе през септември, когато с Мина и Шаманчето продължаваме и с

Dirtify/WarX

пърформансът ще гостува и на Нощта на музеите и галериите в Пловдив

разказът “Непорочно заченат Едип” пък беше награден от конкурса на фондация “Св. Климент Охридски” и предстои да излезе в следващия брой на сп. Страница

“Сляп виси безкрая” все още можете да си купите от всички електронни книжарници, от “Български книжици” (до градинката Кристал) в София, както и от книжарниците на Хермес в страната

а за тези, които все още не са се сдобили с нея – можете да я прочетете и тук

Filed under: Гео Милев, Делюзии, Когато часовниците се топят, Мина Стоянова, Салвадор Дали, Ясен Василев, поезия   |  1 Comment
Tags: Ясен Василев, гео милев, поезия, сляп виси безкрая, стихове

Звукът на усмивката

30юни09

звукът на усмивката
да очиства миналото от лицето
звукът на усмивката
да отсича извратените израстъци на болката
да разпуква замръзналия мрамор на измрели скулптури
звукът на усмивката
да е разтопена захар върху остатъците от съня ти
да е удоволствието от сладостта на текналите лиги
да е стрясъка от писъците на разгонени будилници
звукът на усмивката
да е вибрация без език и без реч
да е пътуване без път и без плът
да е бои разлени лилави и зелени
да е невъзможност за изпадане в мрак

кой се страхува от звукът на усмивката?

Filed under: Uncategorized   |  1 Comment
Tags: поезия, сляп виси безкрая, стихове

Камелия Спасова

29юни09

СТАИТЕ

1.
Има стаи и стаи
Някои пишат поезия
Достатъчно да млъкнеш и стените
се чуват да стенат и стържат ритмично
още малко мълчание ми е нужно
ушната мида да се отвори
думите им на всички езици да хващам

2.
кориците на книгите се търкат рамо в рамо
и драмите на вътрешните страници обсъждат
най-крайните се килват, за да демонстрират
своето господство на стелажа
лежа и сън не ме подхваща
всяка непрочетена се моли и кълне
да бъде тази вечер с нея споделена

3.
вечерта е кратка след толкова усилие
във виното, изходът е прост, прозрачен
нищо вече думите не мерят
мерките олекват и се стапят
колко дълго можем да мълчим
преди телата ни да вземат своето
с мъжете като заговорим, свършвам все така

4.
В онази стая, в която поезията
сама се пише по стените
е нужен онзи преписвач
ръката никога не му избързва
накриво никога не трепва
и мисли свои в себе си той не задържа
но ни един подобен, само графомани

5.
рамо до рамо както при книгите
друг начин няма, трябва да знаеш
кое е вътре, кое по-навън и колко тежи
винаги непрочетената
чети ме, но не ни целувай
страниците са древни и при допир
става всичко на прах, всичко на прах

Filed under: поезия   |  Leave a Comment
Tags: камелия спасова, поезия, стаите, стихове

8 Вечности до Изгрева

27юни09

„Do what thou wilt shall be the whole of the Law.”
Alеister Crowley
Всички погледи са отправени на Изток
часът е 11:11 и времето тече във всички посоки
остават 8 Вечности до Изгрева
всички управници стражи търговци
хора положили брачната клетва и хипократовата клетва положили хора и майчината клетва понесли архангели алхимици екзегети богоносци провидци пилигрими херменевти фениксолози либертини демонолози хипари теософи алфизици стоици епикурейци циници софисти розенкройцери мистици масони илюминати хедонисти аргонавти астролози астрономи астронавти хидронавти гностици херметици кабалисти йогисти магистри кръстоносци оракули демиурзи харамии богатири сциентолози анархисти структуралисти деконструктивисти хора
остават 8 Вечности до Изгрева и
Всички пътища водят под Женева

З А Т Ъ М Н Е Н И Е

може би всичко е просто сън
може би сън предизвикан от полета на пчела около нар секунда преди събуждането
може би преди събуждането
може би всички сме просто част чарк винт
може би преди бог от машината
може би преди златната зора
може би преди july morning
може би преди може би преди

8 Вечности до Изгрева

хоризонтът се топи
встрани от себе си
лабиринтът няма център
лицето лед замръзнали гримаси
камен на базилиск погледът
бряг на леден ойкуменополис

8 Вечности
8 Вечности
8 Вечности
8 Вечности

свободата е твоят затвор
∞ Вечности до Изгрева

Filed under: Uncategorized   |  Leave a Comment
Tags: aleister crowley, Ясен Василев, july morning, сляп виси безкрая

22юни09

Filed under: Мина Стоянова, Ясен Василев, поезия   |  Leave a Comment
Tags: dirtify/warx, Мина Стоянова, Ясен Василев, алма алтер, поезия, пърформанс, сляп виси безкрая, сфумато, шаманче

20юни09

Dirtify/WarX: 22. 06 /понеделник/ от 19 ч. в камерна зала на Сфумато

Filed under: Uncategorized   |  Leave a Comment

ГЕНетика

19юни09

Ваше Величество
Все по-често заповам да си мисля
че Вие не само Въобще не сте Велик
ами Вие направо сте си доста глупаВ
щом от погледа Ви бяга очевидното
не Ви обичат трите Ви клонирани деца
искат Вече да Ви Видят замразен
не Ви почитат генните Ви инженери
развиват евгениката и генеалогията
задълбават в ГЕНетиката и в клетките Ви
но не Ви обичат псуват зад гърба Ви
не Вярват в бога и във Вас и във Властта Ви
и роботизираните генерали презират личността Ви
под носа Ви в двора Ви се генерира заговор
заформя се ядрото на някакъв преврат
размножават се и се делят клетките на Вaшия финал
и не Ви остава нищо друго освен да седнете на трона и да чакате
да се отърват от Вас или час по-скоро батерията Ви да се изхаби
да се изтощи материята Ви и животът Ви да се презареди
но знайте и в сетния Ви час само Верният Ви шут отново ще е с Вас

Filed under: Ясен Василев, поезия   |  Leave a Comment
Tags: Ясен Василев, ген, генетика, етика, поезия

преброяване на птиците

16юни09

Мина Стоянова

на
оctavio paz

сънувах онзи поет който днес го няма
толкова отдавна че самата аз
се съмнявам в съществуването си

влезе в стаята като разпиляни птици пред буря
и остави онова стихотворение в което
настоящето е непрестанно

настоящето е непрестанно
пристанищата които лъжат туристите
че мирът е дълбоката бездна отвъд
острието което издълбава земята
за високата гора е само дъжд

непрестанно конете бягат

аз прегръщам простора насечен от живите
всички които повдигат яките си като ритуал
да се отрекат от сринатия град
конете бягат но по бързо си отиват
листата под окапалия кестен

настоящето е непрестанно
преброявяне на птиците

Filed under: Мина Стоянова, поезия   |  Leave a Comment
Tags: dirtify, Мина Стоянова, испански, октавио пас, поезия, стихове, warx

Инквизиция на Плътта

14юни09

понякога часовете кървят като христос
понякога присветват светкавици
понякога господ фотографира мисълта си
но снимките нямат никаква стойност в съда
инквизиция на плътта
кръвта се разпъва на кръст
отвъд границите на тялото
потича гласът и избухват стените
инквизиция на плътта
по обед под кръгла луна
да се извади окото
да се обръснат мустаците
да се избият зъбите
да се изтръгнат корените
да се стъпче короната
да се умре и да се възкръсне
след това отгоре надолу
да се строи кулата
с философски крайъгълни камъни
със скъпоценни камъни на лудостта
инквизиция на плътта
пирамида саркофаг мумия фараон сфинкс феникс
вали кръвта на озирис
времето се напоява
и през нощта в пустинята цъфтят цветя

Filed under: Салвадор Дали, Ясен Василев, поезия   |  Leave a Comment
Tags: dirtify, Ясен Василев, поезия, салвадор дали, стихове

Мина: Чай

08юни09

мога ли да бъда чай
с произход от изток
стрита между пръстите на
някой мислител
можеш ли да разтвориш в мен
къси сутрини и дълги вечери от мед
да ме чакаш точно толкова
колкото е необходимо
за да бъда горчива
и малко по-малко ако
споделиш с мен течното време
да извадиш фрагментираното ми тяло
да остане есенция само да
заема всяка форма която пожелаеш
да избираш
да ме променяш
да опитваш
да ме изпиваш
докато изчезна
във формата
ти.

Filed under: Мина Стоянова, поезия   |  Leave a Comment
Tags: Мина Стоянова, поезия, стихове